Намерих го в малката лаборатория, към която ме беше насочил дежурният. Първата изненада беше, че носеше цял работен гащеризон и гумени ботуши, а не просто лабораторна престилка като мен. Миърс не пожела да каже по телефона защо има нужда от помощ, но досега вече трябваше да е приключил първоначалния етап на изследване, когато е необходимо пълно защитно облекло.
Стоеше наведен над сглобения скелет, поставен на една маса, и внимателно донаместваше една от костите. Когато влязох, той се изправи и външният му вид ме смая. Поначало бледото му лице изглеждаше бяло като тебешир, а луничките и червената коса още повече изпъкваха. Небръснат, с тъмни кръгове под очите, изглеждаше така, сякаш не е спал няколко дни.
— Ето ви и вас! — Прозвуча облекчено, едва ли не радушно. — Доста бързо стигнахте.
По това време на нощта почти нямаше движение. Приближих се до скелета, над който се беше навел. По сравнително малкия размер разбрах на кого е.
— Това ли е жената? — попитах, като извадих чифт ръкавици от автомата.
— Да, аз… ъъъ… тъкмо довършвах.
Не си представях какво още има да довършва. Беше извършил същата процедура, която аз приложих върху Кристин Горски: бе разчленил костите и ги бе почистил от меките тъкани, а след това ги беше сглобил отново за изследване. Това е основна част от нашата работа — процес, който с практиката започваш да извършваш почти машинално. Толкова добре го познавах, че можех да го правя с вързани очи.
Тук обаче трябваше да призная, че едва ли можех да допълня нещо към работата, свършена от Миърс. Костите на непознатата жена бяха безупречно почистени и подредени. Доколкото можех да преценя, всяка костица бе поставена на абсолютно еднакво разстояние от съседната, почти с точност до милиметър. Това беше впечатляващо сглобяване, достойно за страниците на всеки учебник, илюстриращо симетрия, каквато никой скелет на жив човек не притежава.
— Добра работа — отбелязах, докато нахлузвах ръкавиците.
Лично за себе си помислих, че такава прецизност е излишна, но беше грубо да го кажа. А и в този момент повече ме интересуваха тъмните белези, които видях по костите. Най-малкият беше с диаметър приблизително колкото нокът, а най-големият — на срамната кост — с размерите на кокоше яйце. Всичките бяха жълтеникавокафяви на цвят, като капки слабо кафе върху попивателна хартия.
Освен това различих тънки пукнатини на лявата лакътна и на лъчевата кост — дългите кости на предмишницата, както и върху няколко ребра. Уорд бе споменала за фрактури, но това не бяха наранявания, които могат да се получат при изтезания или побой. Нямаше нито раздалечаващи се линии на пропукване от една точка на удар, нито пълни фрактури с отделяне на счупените краища един от друг. Изглеждаха по-скоро причинени от сили на огъване или срязване. Освен това костите на черепа бяха непокътнати. Ако жертвата е била пребита, нападателите са избягвали лицето ѝ.
Отново насочих вниманието си към петната от изгаряне и вдигнах дясната метакарпална кост — една от тънките кости на дланта. Кремавата ѝ повърхност бе загрозена от мръсно жълто петно.
— Значи това са изгарянията? Колко са?
— Тринайсет. На ръцете, краката, стъпалата. Черепа. — Миърс започваше да се съвзема. Може би комплиментът или професионалният разговор възстанови душевното му равновесие. Това беше добре. — На всички места, където костите бяха покрити с тънък слой кожа. Освен това открих допълнителни изгаряния върху обеления епидермис на места без лежаща непосредствено отдолу кост като на корема и бедрата. Изглежда, че са поставяни на случаен принцип.
— И със сигурност са следи от изгаряния?
Наистина приличаха на такива, но единственият начин да се установи това със сигурност е, като се вземат парченца от петната и се изследват под микроскоп. Видях тънки разрези върху някои от костите, където Миърс бе взел точно такива проби.
— На микрониво има пукнатини и периостеумът е увреден — каза той и в гласа му отново се появи нотка на раздразнение. — Като се има предвид и обезцветяването, няма какво друго да бъде.
— Все още ли мислите, че са били причинени от поялник? — попитах скептично.
— Или нещо подобно, да, без съмнение. — Увереността му нарасна сега, когато стъпваше на позната територия. — Първо помислих за цигари заради диаметъра на петната. Но не би било достатъчно горещо. Било е нещо, което може да се държи на едно място по-дълго време, за да може топлината да проникне до костта и да я изгори през кожата. Върху епидермиса и дермата над костта имаше локализирани изгаряния, но само толкова.