— Уорд знае ли? — попитах, въпреки че се досещах за отговора.
— Не! — Изглеждаше уплашен. — Не, аз… Не исках да я притеснявам с това.
Разбира се, че не е искал. И не беше сметнал за необходимо да каже на работодателите си. Миърс не искаше да признае съществуването на проблема, може би дори пред себе си. Така все по-дълбоко и по-дълбоко бе затънал в ямата, която сам си беше изкопал, докато не се беше отчаял достатъчно, че да ме повика.
Това, което ме озадачи най-много обаче, беше защо изобщо е допуснал това да се случи. Такава грешка бе обяснима за начинаещ, но не и за опитен…
Изведнъж ми просветна. Миърс ме наблюдаваше, изглеждаше объркан и уплашен. И по-млад от всякога.
— За първи път работите по разследване на убийство, нали? — казах аз.
— Моля? Не, разбира се, че не!
Но избягваше да ме погледне в очите и лицето му стана още по-наситено червено.
— По колко такива сте работили?
— Доста. — Сви рамене. — Три.
— Сам?
— Това няма значение.
Напротив, имаше, и то много голямо. Напрежението при разследване на убийство може да е огромно. Не всеки е способен да се справи. И имаше огромна разлика между това да помагаш на някого и да работиш самостоятелно в голямо разследване. Спомних си първия път, когато ми се случи, и как се потях от страх, че ще се изложа. Никакво образование и обучение не може да те подготви за това.
Сега видях поведението на Миърс в нова светлина. Зад арогантността и самохвалството се криеше неувереност. Той се опитваше да скрие неопитността си.
— Трябваше да помагам на Питър Мадли — изплю камъчето Миърс. — Но се скараха и той напусна. Нямаха време да търсят друг и затова аз… аз казах, че ще се справя.
Бях слушал за Мадли. Имаше репутацията на опитен съдебен антрополог, но не знаех, че се е преместил в частния сектор. Сега всичко започваше да си идва на мястото. Талантлив или не, Миърс не е бил първият избран за работата. Бил е изпратен като заместник в последната минута, за да е сигурно, че „Биоджен“ няма да изгуби договора за съдебномедицинска експертиза. Нищо чудно, че не бях чувал за него.
Никой не беше чувал.
Потърках очите си и се замислих какво да направя. Уорд трябваше да знае, ако някой от консултантите не може да се справи с работата. Може би вината не беше изцяло на Миърс, но на неопитен и непроверен човек не можеше да бъде поверена такава отговорност. Твърде много зависеше от него, за да се рискува. И не му дължах нищо.
Все пак успешното снемане на пръстовите отпечатъци — и може би установяването на изгарянията — показваше, че е достатъчно компетентен. Може би дори повече. Може би сегашният проблем се дължеше на работната треска от първата нощ на разследването. Ако сега отидех при Уорд, той не само щеше да бъде отстранен от разследването, но и кариерата му щеше да бъде съсипана. Не бях сигурен, че искам това да ми тежи на съвестта.
Миърс ме наблюдаваше притеснено и хапеше устни.
— Няма да ви прикривам — казах му. — Уорд трябва да знае.
— Ама тя сигурно е прекалено заета…
— Тя е водещият детектив. Ако вие не ѝ кажете, ще ѝ кажа аз.
Той отмести поглед към накълцаните останки. Раменете му увиснаха.
— Добре.
— И ако пак се случи нещо подобно, трябва да кажете на някого. Не се опитвайте да се измъквате с блъфиране.
— Ама аз не…
— Говоря сериозно.
Той стисна устни, но кимна.
— Добре. Няма.
Надявах се. Погледнах стенния часовник и видях, че минава полунощ. Въздъхнах.
— Ще отида да си сложа гащеризон.
Останките на по-едрата жертва изглеждаха по-зле, отколкото всъщност бяха. Паникьосването на Миърс не беше довело до нищо катастрофално. Нито един от прибързаните му опити за разчленяване на ставите не беше причинил увреждане на костите, а върху скелета не личаха счупвания, настъпили след смъртта на жертвата. Уврежданията бяха ограничени до съединителните и меките тъкани, които така или иначе щяха да бъдат отстранени. Грешките му бяха породени единствено от прибързаност и паника и въпреки че бяха достатъчно сериозни, не бяха причинили истинска вреда.
Миърс работеше кротко и мълчаливо, докато премахвахме последните останки от меки тъкани по трупа на мъжа. Въпреки че скелетът далеч не бе идеално изчистен, вече се виждаше, че върху някои кости има същите жълто-кафяви следи от изгаряне като при жената. Искаше ми се да ги огледам по-отблизо, но сега по-важно беше да ги сложим да киснат, за да може по-късно Миърс да направи обстоен анализ.