Тръгна по дълъг коридор, в който бяха поставени още прожектори. Минахме покрай изоставени помещения, но през малките стъклени панели на тежките врати се виждаше само мрак. Под краката ни хрускаше оронена мазилка, а на места изгнилият таван бе пропаднал и се виждаха голи летви. Тук нямаше толкова много празни кутии и бутилки, но след такова дълго качване, изглеждаше логично.
Прожекторите водеха до сгъваема алуминиева стълба, нелепо нова и блестяща в тази мизерна обстановка. Беше опряна в основата на правоъгълен отвор за достъп до тавана и оттам започваше пътеката от метални плоскости, водеща до мястото, където чакаха Уорд и членовете на екипа ѝ.
При трупа.
Сега отново го огледах, като потърквах главата си на мястото, където я бях фраснал в гредата на покрива.
— Тъкмо се канехме да започваме — каза ми Уорд. — Познаваш ли професор Конрад?
Знаех го само по име. Съдебният патолог вече беше авторитет в своята област, когато аз започвах работа в моята, и имаше плашещата репутация на човек с избухлив нрав. Сега бе минал шейсетте, но изглежда, годините не бяха смекчили темперамента му. Гъстите му сиви вежди се събраха строго, когато ме погледна над маската.
— Радвам се, че най-накрая пристигнахте.
Имаше сух пронизващ глас и беше трудно да преценя дали в думите му има укор, или не. Отново ми се стори, че мярнах някакво движение в сенките, но този път го пренебрегнах. Достатъчно се бях изложил вече.
Уорд ме погледна, като вдигна вежди.
— Е, след като всички вече сме тук, да започваме. Мръдни се — добави, като безцеремонно бутна криминалиста, стоящ до нея.
Другите се размърдаха, за да ми направят място. Плоскостите за стъпване бяха така разположени около увития в найлон труп, че да образуват работна платформа. Но заради ниските греди на покрива и комина пространството бе тясно и още по-горещо под прожекторите.
— Болницата е затворена от години. Единствените, които я използват, са бездомниците и наркоманите — каза Уорд, когато се приближих, за да погледна по-добре. — Допреди няколко месеца, когато започна разрушаването, тук се продаваха доста наркотици. Може да си имаме работа със смъртоносна свръхдоза или опит за прикриване на убийство след спречкване.
И двете бяха често срещани. Вгледах се в изсъхналото лице, полускрито под найлона.
— Кой е намерил трупа, някой от екипите за разрушаване ли? — попитах.
Тя поклати глава.
— Би трябвало да са проверили тавана, но едва ли са си дали толкова труд. Не, намерил го е някой от дружеството за защита на прилепите. Дошъл е на проучване и е намерил повече, отколкото е очаквал.
— Прилепи ли?
— Колония от дългоухи, както се оказва. — В гласа ѝ прозвуча подигравателна нотка. — Защитени са и трябва да внимаваме да не ги безпокоим.
Хвърлих бегъл поглед към сенките над нас. Значи не си бях въобразил движението.
— Инвеститорите планират да изравнят целия парцел и да построят голям офис комплекс — продължи Уорд. — Има силна съпротива от местните и тази история с прилепите е поредното забавяне. Голяма радост за протестиращите, защото означава отлагане в последната минута на екзекуцията на „Сейнт Джуд“. Докато прилепите не бъдат настанени на друго място, или каквото там правят с тях, строителните дейности са замразени.
— Колкото и вълнуващо да звучи всичко това, отмених покана за вечеря — изрече Конрад с насечен тон. — Ще съм ви благодарен, ако не ме карате да стоя тук цяла нощ.
Безразличен към гневния поглед на Уорд, патологът сковано клекна до трупа. Минах от другата страна и също коленичих. Обрамчено в ореол от проскубана коса, лицето в найлоновото платнище беше съсухрено като пергамент. Очите бяха празни, от носа и ушите бяха останали само чуканчета. В преобладаващата миризма на прах и гнила дървесина изпод найлона се процеждаше друга, сладникава и застояла.
— Очевидно отдавна е тук — отбеляза Конрад, сякаш коментираше времето. — Трупът е напълно мумифициран.
Не точно, помислих си, но засега не казах нищо.
— Това нормално ли е?
В гласа на Уорд прозвуча съмнение. Патологът или не чу, или предпочете да не отговаря.
— Може би — отговорих вместо него.
Мумифицирането може да се случи по естествен път под действието на редица фактори, от киселинността на торфените блата до екстремни студове. Но това тук беше друго. Огледах се в тъмното таванско помещение и забелязах, че паяжините наблизо леко се поклащат от слабо въздушно течение.