— Вече е сигурно, че не става дума за хирургични отпадъци. Бих допуснал, че отрязан пръст може по случайност да попадне тук, но не и нещо толкова голямо. Въпросът е, къде са останалите части на трупа? Освен ако не са го разчленили и не са изгорили само една част в котела.
Това беше една възможност. Нямаше да е първото убийство, при което жертвата е била нарязана на парчета и те са унищожени или изхвърлени на различни места. Но не мислех, че се е случило това.
Взех почернялата лопатка от Уилън.
— Рязането на рамо е съвсем различно от рязането на ръка, крак или дори глава. За целта би трябвало да се пререже торсът, което е трудна и мръсна работа, а не виждам следи от рязане тук. Няма как трупът да е изгорял напълно. Дървата не развиват достатъчно висока температура, дори ако се използва ускорител на горенето.
— А какво ще кажете за ефекта на фитила? — попита криминалистът, който бе направил снимките. — Когато телесните мазнини се запалят и горят като свещ, докато не остане нищо. Чувал съм за такива случаи.
Аз също бях чувал: веднъж дори се бях натъкнал на този ужасен феномен. При определени условия, когато тялото гори, подкожната мазнина може да се стопи и да се просмуче в дрехите. После платът буквално действа като фитил на свещ и поддържа бавното изгаряне на тялото, докато не остане почти нищо друго освен пепел.
Но това беше адски рядко явление и се съмнявах, че може да обясни случилото се тук.
— Необходимо е много телесна мазнина и дори тогава не всичко изгаря. Някои от големите кости и крайниците обикновено оцеляват.
— Може да са скрити под пепелта — предположи криминалистът.
— Не и цялото тяло. Ако беше така, щяхме да видим повече кости.
Можехме да изключим и намесата на плъхове. Гризачите нямаше как да влязат в котела, ако люкът е бил затворен, пък и се съмнявах, че изобщо биха се опитали. Дори ако по-голямо животно — като лисица, се беше престрашило да навлезе толкова навътре в подземието, костите биха били твърде обгорели, за да го привлекат.
Уилън клекна, за да огледа пепелта, разпръсната на пода под люка на котела.
— Значи казваш, че някой е изгорил трупа тук и после се е върнал да вземе останките.
— Явно не всички — отговорих и пъхнах лопатката в един найлонов плик за съхранение.
22
Претърсването с кучето продължи без мен. Останах в мазето, за да прегледам студената пепел от котела. Ако им потрябвам, щяха да ме повикат. Тук долу бях по-полезен, за да помогна на криминалистите да пресеят пепелта през ситно сито. Голяма част от това, което открихме, бяха въглени, недоизгорели в огъня, но имаше и други находки. Под пепелта бяха скрити още няколко фаланги, както от ръцете, така и от краката, а също и известен брой малко по-големи кости. Всичките бяха напукани и деформирани от топлината. Имаше две парчета от счупени ребра с остри нацепени краища, а нещо, което приличаше на закръглено парче сгур, се оказа главата на десния пищял, останалата част от дългата кост бе заровена в пепелта. Наблизо, макар и доста по-далеч от реалното ѝ разположение в тялото, открих заоблената триъгълна патела. Капачката, както е по-широко известна, беше от левия крак, а не от десния.
Докато работехме, започнахме да си съставяме по-ясна картина за случилото се. Както бе отбелязал Уилън, пепелта отгоре беше предимно от изгорели дърва, примесена с недогорели въглени. Отдолу имаше по-стар слой пепел и сгурия, останали от времето, когато котелът е работил на въглища за отопление на болницата. Това показваше, че тялото е било поставено вътре, около и върху него са били натрупани дърва и после е било запалено. Макар и да не е развил толкова висока температура, колкото при горенето на въглища, котелът е задържал и усилил достатъчно топлината, за да изгори меките и съединителни тъкани, докато накрая не е останал само овъгленият скелет.
След като огънят е угаснал и костите са изстинали достатъчно, някой бе дошъл и ги беше взел.
Криминалистите откриха гребло и лопата, нацапани с пепел, които вероятно са били използвани от персонала на котелното, когато болницата все още е функционирала. Освен това бяха използвани и по-наскоро. Обгорените останки биха се разпаднали при опит за изваждане, защото оцелелите връзки и сухожилия биха били твърде крехки, за да запазят целостта на скелета. Съдейки по следите в пепелта, инструментите са били използвани непохватно за придърпване на останките към люка. В този процес костите са се разбъркали и някои бяха останали под пепелта.