— Не приказвай глупости. И покажи малко уважение — тонът на Уилън беше убийствен.
— Моля? Аз само…
— Това е ембрион — тихо каза Уорд. — Била е бременна.
Изглеждаше разстроена, сякаш това откритие бе подкопало обичайната ѝ професионална безпристрастност. Уилън хвърли на провинилия се полицай гневен поглед, обещаващ, че по-късно ще има още хокане; после се обърна към Уорд:
— Изглежда, че бяхте права, госпожо. Жена е.
Така беше, но когато изказваше предположението си, Уорд нямаше как да знае със сигурност.
— На каква възраст е плодът? — попита тя.
— Съдейки по размера и развитието, вероятно шест-седем месеца — отговорих.
Конрад не обръщаше внимание на тази размяна на реплики. Отдръпна се от корема, сякаш съдържанието му не го касаеше, и насочи вниманието си върху друго.
— Фактът, че е била бременна, е полезна следа — промърмори по-скоро на себе си, отколкото на другите. — Ако е била в детеродна възраст, това стеснява леко кръга. Облечена е, бельото още е на мястото си, няма видими следи от сексуално насилие. Макар че това все още не може да се каже с пълна сигурност.
— От друга страна, носи много малко дрехи. Няма яке, само с тениска и пола е — добави Уорд. — Няма чорапогащи, което означава, че вероятно е умряла през летните месеци.
Уилън поклати глава.
— Освен ако не са я убили някъде на топло и после да са я донесли. Жена ми не носи пуловер, когато е на закрито, дори през зимата. Просто надува парното и оставя аз да му мисля за сметката.
Уорд като че ли не го чу.
— Ами коремът? — попита тя. — Възможно ли е това да е причинено от плъховете, или е някаква рана?
— Питайте ме след аутопсията — отговори Конрад. После обаче подсмръкна и добави замислено: — Плъховете са по-склонни да гризат отворена рана, затова е възможно да е била намушкана. Но нека да не правим прибързани заключения, става ли? Първо, по дрехите няма видими петна от кръв, което предполага, че ако е имало рана, тя не е кървяла много.
Беше прав. Би било лесно да си представим, че виждаме някаква ужасяваща рана, но знаех какви номера може да играе природата. За момента бях сигурен само за едно.
— Местена е.
Всички ме погледнаха. Нямах намерение да го обявя толкова директно, но мъничкият скелет, който все още бе в утробата на майка си, ми бе подействал по-силно, отколкото мислех.
— Тялото е било другаде. Донесено е тук, след като се е мумифицирало.
Конрад изсумтя неохотно:
— Да, прав сте.
— Сигурен ли сте? — попита Уорд.
Кимнах.
— Костите на плода не са в анатомична позиция. Разбъркани са повече, отколкото може да се очаква, дори и след намесата на плъховете. Това подсказва, че са били разместени от доста силно движение, когато в матката вече не е имало течност да ги крепи.
— Ако тялото е било увито в найлона на по-късен етап — каза Уилън, — може би се е случило тогава?
— Вероятно. Трупът нямаше да е мумифициран, ако е бил в платнището през цялото време. Вътре щеше да кондензира влага и той щеше да се разложи нормално. Ако се беше случило така, найлонът щеше да е омазан с течности и дрехите да са пропити с тях.
— Значи първо се е мумифицирала, а после е била увита в найлона? — попита Уорд.
— Така трябва да е станало. Пък и вижте това. — Посочих няколко тъмни частици с големина на оризови зърна, залепнали в гънките на дрехите. — Би трябвало да има много повече пашкули от мухи. Ако тялото е било тук през цялото време, щяха да са разпръснати навсякъде наоколо.
Уорд се намръщи.
— Мухи ли? Тук е пълна тъмнина. Как са могли да видят трупа?
— Не се налага да виждат; те отлично се ориентират по миризмата. — Беше разпространена заблуда, че мухите не са активни на тъмно, но липсата на светлина далеч не е достатъчно условие, за да се отървеш от досадните насекоми. — Това вероятно са какавиди от синя месарка. Ако е прекалено тъмно, за да летят, могат да пропълзят до трупа.
— Представям си го — измърмори Уилън и направи гримаса на отвращение.
Уорд го погледна раздразнено.
— Защо има мухи, ако тялото е мумифицирано? Това няма ли да ги отблъсне?
— Не и ако е започнало да се разлага преди това. Съдейки по петната по дрехите, преди тялото да започне да изсъхва и да се мумифицира, е имало някакво първоначално разлагане. Това би било повече от достатъчно.
Мухите месарки са способни да подушат разлагащ се труп от километър и половина и дори да се ориентират по миризмата толкова точно, че да снесат яйцата си в очите, носа и всички други дупки, които намерят. Липсата на кръв по дрехите на жената показваше, че не е имала сериозна рана, но дори малка раничка би привлякла мухите. Можеше да им е отнело повече време, за да стигнат до нея в тъмното, но със сигурност бяха започнали да снасят яйца много преди да се появят плъхове. След като са се излюпили, червеите лакомо бяха започнали да поглъщат мъртвата тъкан, бяха разширили първоначалната рана и бяха продължили цикъла на хранене и размножаване, докато тялото се е мумифицирало. Чак тогава го бяха напуснали.