Едва успях да седна, когато домофонът звънна.
Облегнах глава назад и затворих очи. Ако беше съседът, решил още да се оплаква… Въздъхнах, излязох в антрето и натиснах копчето на домофона. Чух гласа с чуждестранен акцент на нощния пазач:
— Главен инспектор Уорд иска да ви види.
Това със сигурност щеше да предизвика недоволството на съседите, помислих си, като погледнах часовника. Беше почти полунощ и нямах представа защо Уорд идва толкова късно. Казах на портиера да я изпрати горе, отворих входната врата и зачаках, като внимателно наблюдавах асансьора в дъното на коридора. Бях приписал думите ѝ, че ще извика Миърс, на напрежението, но сега започнах да се чудя дали наистина е така.
Асансьорът звънна и двойната му врата се отвори. Уорд слезе, с разкопчан шлифер и чанта, небрежно преметната през рамото. Изглеждаше изтощена.
— Може ли да вляза, или ще ме държиш отвън?
Дръпнах се, за да я пусна. Тя събу обувките си в коридора.
— Боже, бях забравила колко дебел е този килим. По-мек е от леглото ми — каза, като размърда пръстите на краката си.
Уорд беше идвала в апартамента, когато се преместих, за да одобри мерките за сигурност, когато имаше опасения, че Грейс Страчън може да се върне. Влязохме в обединените кухня и трапезария и аз се почувствах неудобно, когато инспекторката заразглежда луксозната обстановка.
— Нещо за пиене? — попитах.
— Убивам за джин. — Усмихна се уморено. — Шегувам се. Всъщност не съвсем, няма да ти откажа нещо безкофеиново. Плодов чай, лайка. Ако не, може и вода.
— Мисля, че има ментов чай.
Когато се нанасях, в един шкаф бях видял кутия с пакетчета; собственикът едва ли щеше да се разсърди, ако взема едно.
— Идеално. — Тя с въздишка се отпусна на един стол до масата за хранене. — Извинявай за късното посещение. Прибирах се към къщи и реших… Слушай, съжалявам за онази сцена по-рано. Беше непрофесионално и несправедливо, затова искам да ти се извиня.
Включих чайника.
— Не беше необходимо да идваш чак дотук, за да го направиш. Можеше да се обадиш или да изчакаш до утре.
— Исках да ти го кажа лично. За да ми е спокойна съвестта. Едно нещо по-малко, което да смущава съня ми.
Гласът ѝ беше адски уморен.
— Тежка нощ? — попитах аз.
— Тежък ден. И на всичкото отгоре, тъкмо се връщам от разпит на Люк Горски. Разбрахме защо повърна пред „Сейнт Джуд“ онзи ден.
Спрях с пакетчето чай в ръка.
— Само не ми казвай, че е замесен в смъртта на сестра си.
— Не, слава богу. Поне не директно. Но призна, че е дал на Кристин пари за една последна доза, преди да отиде на рехабилитация. Тя му обещала, че това е за последен път, че има нужда от нещо, за да изкара времето, докато отиде в клиниката. И този идиот ѝ повярвал. Поне сега знаем какво е правила в „Сейнт Джуд“.
Мислехме, че може да е отишла да си купи наркотици, и сега имахме потвърждение. Нищо чудно, че брат ѝ изглеждаше толкова разстроен.
— Как го приеха родителите му?
— Както можеше да се очаква. — Тя разтърка очите си с длани. — Случайно да имаш бисквити или шоколад? Ох, остави. Глупав въпрос.
— Мога да ти направя сандвич.
Още щом ѝ предложих обаче, осъзнах колко трудно ще се справя дори с това. Когато пазарувах за Лола, бях пропуснал да напазарувам и за себе си.
— Не, няма нужда. — Уорд спря да търка очи и седна по-изправено, уморен опит да се съвземе. — Утре нали ще прегледаш костите от котелното?
— А претърсването с кучето? Нали още не е приключило? — попитах, като сипвах вряла вода върху пакетчето.
— По-важно е да открием колкото може повече информация за тази нова жертва. Ако потрябваш на място в „Сейнт Джуд“, ще ти се обадим.
Не се стърпях да не направя една последна хаплива забележка:
— Мислех, че ще използваш Миърс.
Уорд се намръщи.
— Добре, заслужавам си го, но тогава просто изпусках парата. Между другото, Миърс си има други проблеми.
Виж ти.
— Какви например?
Тя поклати глава.
— Да сменим темата.
Раздразнението ѝ се завръщаше бавно, но поне този път не беше насочено към мен. Подадох ѝ чая, после донесох бърбъна си от дневната и седнах при нея на масата.
— Ти явно залагаш на силното — отбеляза Уорд, като премести поглед от чашата ми към своята.
— Нямаше да си сипвам, ако знаех, че ще дойдеш. — Отпих и оставих чашата на масата. — Как е Гари Ленъкс?
— Все още се опитват да го стабилизират. Има аритмия, увреждания на черния дроб и бъбреците, течност в белия дроб, недохранване, дехидратация. Лекарите смятат, че е претърпял поне един голям неврологичен „епизод“, както се изразяват, може би и повече, но засега не са сигурни точно какво. Утре ще направят още няколко сканирания, но в картона му има известно объркване.