— Какво объркване?
Уилън беше казал, че Одуя се е опитал да попречи на полицията да види медицинския картон на Ленъкс, но лекарите му би трябвало да имат достъп до него.
— Очевидно има пропуски. Знаем, че Ленъкс е диагностициран с порок на сърцето, когато е бил на деветнайсет, но лекарите не могат да намерят никакви данни за инсулт или нещо подобно. Няма хоспитализация, няма лечение, нищо. Доколкото знаем, през последните три години не е ходил при личния си лекар.
— Това е лудост.
— Така е, особено в това състояние. Все още проверяват, но започваме да мислим, че дори не е бил хоспитализиран. Каквото и да се е случило, изглежда, майка му не е казала на никого. Просто е решила сама да се грижи за него. — Уорд поклати глава и може би несъзнателно сложи ръка на корема си. — Кара те да преосмислиш понятието „майчина любов“, нали?
Боже, помислих си, потресен. Ако беше вярно, Ленъкс беше минал през още по-ужасен ад, отколкото бях предполагал. Знаех колко отчаяно майка му не искаше да се разделя с него, но не си бях представял, че е стигнала толкова далеч. А това означаваше, че няма начин да се провери алибито, което тя даваше за сина си, все още имахме само нейните думи, че е бил на легло, когато Дарън Кросли е изчезнал.
— Тя каза ли нещо? — попитах.
— Нищо, което благоприличието позволява да цитирам. Все още отказва да ни сътрудничи или да даде съгласието си за снемане на пръстови отпечатъци. Неговите или нейните. Може просто да действа нерационално, но започвам да си мисля, че не е само това. Очевидно не е била в състояние физически да построи фалшивата стена, но може би знае повече, отколкото си мислехме. Ако е попречила на сина си да получи жизненоважна медицинска помощ, не искам да си представям на какво друго е способна.
Аз също. Но все пак ми беше трудно да повярвам, че Лола е такава егоистка, че да рискува живота на сина си така.
— Все още си убедена, че Ленъкс е виновен.
Уорд сви рамене.
— Колкото повече научаваме, толкова по-вероятно изглежда. Проверихме познатите на Дарън Кросли и май попаднахме на следа за жената, с която е бил зазидан. Имал е постоянна приятелка на име Мария де Соуза, която, изглежда, също е в неизвестност. Не е подаден сигнал за изчезването ѝ, но тя е била без работа и живеела ту с един, ту с друг мъж, така че може да е поредният случай, който никой не е забелязал. Знаем, че понякога е оставала при Кросли, а при последния потвърден случай, когато са ги видели, са били заедно. Затова е напълно възможно да са изчезнали по едно и също време. Тя няма криминално досие, което обяснява защо не намерихме отпечатъци, съвпадащи с тези на жената от зазиданата стая.
— Ако е била само случайна приятелка на Кросли, дали Ленъкс може да я е познавал?
Уорд се усмихна уморено.
— Извинявай, май пропуснах тази подробност? Де Соуза е била чистачка в „Сейнт Джуд“. Работила е там през последните пет години преди закриването на болницата. Ако успеем да потвърдим, че това е жената, която намерихме с Кросли, Ленъкс вероятно е познавал и двете жертви. Добави към това уволнението му заради липсващите лекарства и осъждането на Дарън Кросли за притежание на марихуана и се очертава доста интересна картинка.
Отново „Сейнт Джуд“. Някак всичко се въртеше около това място.
— Мислиш ли, че тримата са били съучастници и са се скарали?
— Мисля, че „скарване“ е меко казано в този случай, но да. И може би Кристин Горски е отишла да си купи наркотици и е попаднала в разгара на спречкването. Освен ако…
— Освен ако? — подканих я аз.
Тя разтревожено поклати глава.
— Не знам. Ленъкс просто не изглежда способен на такова нещо. Така де, колко дилъри на трийсет живеят с майка си?
— И четат само комикси и списания за птици? — добавих аз.
— Джак явно ти е казал за това. — Уорд се усмихна, но усмивката ѝ бързо помръкна. — Добре, може Ленъкс да е имал друго скривалище или склад, за които не знаем. Дори съм склонна да приема, че някак е успял да остане извън полезрението ни през цялото това време. Но това не се връзва. Освен уволнението му не открихме нищо, което да сочи, че е бил наркодилър, да не говорим за садистичен изверг. Социалните имат досие за него като малък. Там го определят като едро дете, но неуверено и с леки умствени проблеми. Тормозили са го в училище и за малко не са го изпратили в дом заради подозрения за насилие от страна на баща му.
— Лола каза нещо подобно. Не за социалните, а за съпруга си.