— Напоследък не съм. Защо?
— Само питам. — Проницателните ѝ очи се задържаха за момент върху моите. — След като си тук, си помислих, че може да се отбиеш да видиш как се справя.
Тя бутна вратата и се отдалечи, като ме остави да се чудя какво имаше предвид. Уорд също бе доста загадъчна миналата вечер, когато спомена, че Миърс има проблеми. Предположих, че е свързано с търсенето на потвърждение, че жената, открита с Кросли, е Мария де Соуза, вероятно по зъбен профил или медицинско досие.
Но не би трябвало да се нуждае от помощта ми за това. Пък дори и да ме беше помолил за помощ, нямах намерение да повтарям грешката си, след като вече се бях опарил. Парек не знаеше за този случай, но не смятах да повтарям. Каквито и неприятности да имаше Миърс, нека този път да се оправя сам.
Огледът беше рутинен, както и очаквах. Рентгеновите снимки не показаха стари фрактури, които биха могли да помогнат за идентифицирането, а всичко друго просто потвърждаваше това, което бях видял, докато прибирах костите от местопрестъплението. Големият им размер, например на лопатката, показваше човек с висок ръст, което означаваше вероятно — макар и не със сигурност — мъж. По измерванията на пищяла прецизирах предварителната си оценка за височината на около сто осемдесет и пет сантиметра. Но това не беше окончателно, въпреки че тибията е добър показател за ръста, в идеалния случай оценката трябва да се основава на дължината и на другите дълги кости.
Все пак това беше най-доброто, което можех да направя. И нито Парек, нито аз можехме дори да предполагаме вероятната причина за смъртта. Въпреки че следите от счупвания на двете ребра, които бяхме намерили, очевидно бяха причинени от удар с тъп предмет, нямаше как да кажем със сигурност дали са една от причините за смъртта. И двете ребра бяха счупени диагонално, така наречените прости фрактури. Обикновено при падане костта се счупва надве, при което се образува назъбен, остър ръб. Такава рана лесно може да се окаже смъртоносна, ако острата кост прониже сърцето или белия дроб или прекъсне артерия.
Проблемът беше, че не можех да кажа какво се е случило. Нараняванията можеха да са нанесени и след смъртта. Единственото, което можех да твърдя със сигурност, беше, че ребрата вече са били счупени, когато тялото е хвърлено за изгаряне. Повърхностите на местата на фрактурите бяха почернели и овъглени колкото и останалите кости, сигурен знак, че са били изложени на огъня. Ако са били повредени след това — например когато крехките останки са били вадени от котела, — тогава голата вътрешна повърхност щеше да е бледа като слонова кост.
Все пак открихме някои интересни факти. След като костите бяха внимателно почистени от сажди, видях, че главата на дясната тибия и вътрешната повърхност на капачката са леко износени. Фалангите изглеждаха по сходен начин. Това беше възрастен човек, живял достатъчно дълго, за да получи ранни дегенеративни промени в ставите, но не чак толкова, че да предполагаме дълбока старост.
— Въз основа на това бих казал някъде между трийсет и четиресет години — съобщих на Уилън.
Уорд беше тръгнала веднага след огледа, повикана на поредния инструктаж при Ейнсли. Заместникът ѝ имаше замъгления поглед на човек, който цяла нощ не е спал.
— Колко си сигурен за ръста?
— Щях да съм по-доволен, ако можех да се опра на няколко кости, но дължината на пищяла обикновено е доста надежден показател. Защо? Да не би да имаш предположение кой може да е жертвата?
— Може би. — Уилън като че ли се поколеба дали да ми каже, но после сви рамене. — Все още търсим лица, свързани с Дарън Кросли, особено ако са работили в „Сейнт Джуд“. Освен Мария де Соуза, намерихме и друг, чието описание повече или по-малко съвпада с това, което каза за останките от котела. Казва се Уейн Буут и е бил санитар като Кросли. Четиресет и пет годишен, ерген, висок около метър и осемдесет и добре сложен.
Това не беше много далеч от моята оценка за възрастта и височината, но не толкова близо, колкото бих искал.
— Четиресет и пет е горната граница на вероятната възраст, но е възможно да е той. Все пак очаквах да е някой по-висок. Кога е изчезнал?
— Преди единайсет месеца.
Това беше седем месеца, след като по думите на Лола синът ѝ е получил инсулт, и значително по-скоро от петнайсетте месеца, когато Дарън Кросли, Мария де Соуза и Кристин Горски бяха видени за последен път живи. Уилън беше предвидил възраженията ми.
— За периода, откакто Ленъкс е болен, имаме само думите на майка му и като вземем предвид това, което знаем за нея, съм склонен да ѝ вярвам колкото на пръдня по време на гръмотевична буря. А и ти сам каза, че възрастта и височината са само приблизителни оценки. Не се обиждай, но колко можеш да определиш по пищяла и капачката на коляното?