Това беше основателна забележка. Обичах да си мисля, че оценките ми са достатъчно точни, но нямаше да позволя на гордостта ми да вземе връх, ако фактите говорят обратното.
И все пак не бях напълно убеден.
— Какво друго знаеш за него?
Уилън се усмихна.
— Това е най-интересното. След като го уволнили при затварянето на болницата, работил като охрана. Познай къде.
— Шегуваш се. В „Сейнт Джуд“?
— Нощен пазач, ако искаш вярвай. Не се задържал дълго, защото само няколко месеца по-късно решили, че нямат нужда от жива охрана и вместо това поставили бутафорните камери за наблюдение. Но бих казал, че Буут е най-вероятният кандидат за костите от котелното.
— Имал ли е зъбна протеза? — попитах, като си спомних деформираното парче тел и пластмаса с порцеланови зъби, което бяхме изровили от пепелта.
Уилън разочаровано поклати глава.
— В описанието, което имаме, не пише нищо такова. Проверяваме дали е ходил на зъболекар в района, но и да е ходил, още не сме открили при кого.
В това нямаше нищо необичайно. Не съществува национална база данни със стоматологични картони и затова единственият вариант беше полицията да обикаля местните зъболекарски кабинети с надеждата да намери точния специалист. По-рано бях работил по разследвания, при които детективите се принуждаваха да пускат обяви в зъболекарски списания.
Все пак това беше потенциално важна следа. Дарън Кросли вече бе идентифициран като една от зазиданите жертви и беше много вероятно тогавашната му приятелка Мария де Соуза да е жената, която намерихме с него. И въпреки съмненията ми за възрастта и височината му, този изчезнал Уейн Буут — не само бивш санитар в „Сейнт Джуд“, но и нощен пазач след затварянето ѝ — много вероятно беше последната жертва.
Беше изкушаващо да съберем всички тези улики в спретната теория, според която Ленъкс е крал и продавал лекарства от болницата заедно с другите трима, а после ги е убил и е скрил труповете в изоставената сграда. Дори Кристин Горски можеше да се впише в този сценарий — след като бе получила парите за още една доза от брат си, можеше да е отишла в „Сейнт Джуд“ с намерение да си купи наркотици и да е попаднала в ситуация, която е довела и до нейното убийство.
И все пак, колкото и съблазнителна да беше тази теория, тя си оставаше само предположение. И ако вината на Гари Ленъкс не се докажеше, всичко друго рухваше.
Работих до обяд. Уилън замина много преди това, както и Парек. Впрочем можех да свърша и по-рано. Вече бях разгледал добре изгорените кости по време на огледа с патоложката. За разлика от изсъхналите останки, тези бяха твърде крехки, за да рискуваме да ги накиснем, но така или иначе освен леко изчеткване нямаха нужда от почистване. Голяма част от ставните повърхности вече бяха видими и малкото крехки частици плът, които бяха останали, или опадаха заедно със саждите, или бяха твърде малки, за да ми попречат с нещо.
Но все още мислех за това, което Уилън ми каза за Уейн Буут. Бившият санитар и пазач от „Сейнт Джуд“ изглеждаше много подходящ кандидат за собственик на костите от котелното, но ме смущаваха несъответствията на възрастта и височината му с моите оценки. Аз бях първият, готов да признае, че това не е точна наука. Гените и начинът на живот играят своята роля и са фактор за по-ранното или по-късното износване на ставите при различните хора. И не всички крайници са точно пропорционални на останалата част на тялото.
И все пак не ми харесваше преценката ми да се отклонява толкова много от действителността. Затова прекарах няколко безплодни часа в повторно изучаване на костите и проверки на изчисленията си, за да видя дали не съм пропуснал нещо първия път.
Нищо не бях пропуснал.
Накрая, след като приех, че съм сторил всичко, което мога, спрях и отидох да обядвам. Доста късно, забелязах, след като видях колко е станал часът. Костите трябваше да бъдат почистени допълнително, преди да бъдат прибрани в кутии, и още не бях намерил време за оглед на частичната протеза, която бяхме открили. На някой етап трябваше да я прегледа съдебен зъболекар, но исках и аз да я видя.
Можеше да почака, докато обядвам. Тъй като не носех нищо приготвено и в моргата нямаше никакви удобства, излязох да търся къде да ям. Наблизо нямаше магазини, но имаше пъб, в който бях ходил и преди. Беше само на пет минути пеша и се запътих натам.