Имах чувството, че егото на Миърс може да направи тази задача доста трудна. Заедно със склонността му да се паникьосва, когато е под напрежение, това бе лоша комбинация. Въпросът беше какво да правя с него? Телефонът ми звънна, докато пресичах улицата. Изтичах под навеса на един магазин, за да вдигна, и видях, че номерът е непознат. Но веднага познах гласа, който чух.
— Доктор Хънтър? Обажда се Адам Одуя. Удобно ли е?
Не попитах откъде е взел номера ми. Както вече беше казал, той си имаше източници.
— За нещо свързано с разследването ли се обаждате?
— Не, давам ви думата си. Няма нищо общо.
Ръмежът беше преминал в истински дъжд и от навеса се стичаше вода.
— Добре, казвайте.
— Когато се видяхме онзи ден, споменах, че искам да говоря с вас за нещо. Уверявам ви, че няма нищо общо със „Сейнт Джуд“. Дали ще сте свободен по-късно днес, за да го обсъдим?
Потърках си очите. След срещата с Миърс в пъба не бях в настроение да се занимавам и с Одуя. И все пак не можех да откажа. Дори да не бях съгласен с методите му, не можех да оспорвам мотивите на активиста.
— За какво става дума? — попитах предпазливо.
— Какво мислите за работата про боно?
И преди бях работил на добра воля, но всичко зависеше от конкретния случай. Особено когато ставаше дума за Одуя.
— Ще трябва да ми разкажете повече.
— Опитвам се да обжалвам присъдата на човек, осъден за убийство преди десет години, който по мое дълбоко убеждение е невинен. Мисля, че доказателствата срещу него са сгрешени, особено що се отнася до предполагаемата причина за нараняванията на жертвата. Моля ви да се запознаете с данните и да кажете какво мислите.
Подвоумих се, все още нащрек.
— Разбирам нежеланието ви — продължи Одуя и в гласа му долових тъжна усмивка. — Очевидно не искате да правите нищо, което може да застраши работата ви за полицията. Но ви давам честната си дума, че това няма да се случи. Щях да изчакам нещата около „Сейнт Джуд“ да се уталожат, но клиентът ми вече два пъти се е опитал да се самоубие и близките му се безпокоят, че ще пробва отново. Нямат пари, но ако това ще ви накара да размислите, мога да уредя малък хонорар за покриване на разходите ви.
— Парите не са проблем, но искам да знам повече, преди да поема случая.
— Разбира се. Ето защо предлагам да се срещнем и да обсъдим нещата.
От ръба на навеса започваше да капе във врата ми. Дръпнах се по-навътре и се замислих какво ми остава да свърша в моргата. Не беше много, но все пак исках да огледам изгорената зъбна протеза.
— Следобед не мога — казах му.
— Тогава довечера? Само кажете удобен за вас час и място.
Все още се колебаех, но беше успял да възбуди любопитството ми.
— Може да се видим след работа. Аз съм в моргата на Карлайл Стрийт…
— Близо до съдилищата — завърши той вместо мен. — Знам мястото. Прекарвах много време там, когато бях адвокат. Това е близо до метростанцията и до пъб на име „Перото“. Мога да дойда там. Какво ще кажете за седем?
Това беше пъбът, в който току-що бях видял Миърс. Но беше удобно и така щях да имам повече време. Мислех, че Одуя ще остане доволен, но той още не беше свършил.
— Знаете ли как е Гари Ленъкс? — попита той.
— Мислех, че няма да говорим за „Сейнт Джуд“.
— Няма, но все пак бих искал да знам как е той. Както вероятно сте чули, вече не представлявам Гари и майка му.
— Защо? Какво стана?
Уорд ми беше казала, че Одуя е уволнен, но не обясни защо.
— Лола промени решението си и предпочете служебен адвокат. Реши, че ще се чувства по-комфортно, ако я представлява… е, да речем, някой по-традиционен юрист.
Съдейки по това, което знаех за Лола, това не ме изненада. И не виждах нищо лошо в това да кажа на Одуя за състоянието на сина ѝ.
— Доколкото чух, не е много добре.
— Съжалявам да го чуя. Както и да е, това е тъжна история.
Да, така беше.
— Родителите на Кристин Горски знаят ли?
— Имате предвид, че съм се опитал да помогна на един беззащитен човек и възрастната му майка? — Гласът на Одуя звучеше по-скоро уморено, отколкото ядосано. — Това не е тайна за никого. Аз не представлявах Сандра и Томас официално, затова няма конфликт на интереси.
Отдръпнах се и пуснах група хора да влязат в магазина.
— По-скоро имах предвид намесата ви в опитите на полицията да открие убиеца на дъщеря им — уточних аз.
— Ако имате предвид предложението ми да дам юридически съвет на майката на Гари Ленъкс, това също не е тайна. Каквото и да е направил синът ѝ, той има същите права като вас или мен. Ако полицията има доказателства срещу него, нека да предяви обвинения. Но няма да стоя настрана, когато властите използват безпомощен човек. Виждал съм много злоупотреби със съдебната система.