Довършваше закуската си, когато отвън се позвъни. Двамата с Нора се спогледаха. На вратата леко се почука.
Той сякаш искаше да стане, но не можеше да се насили, така че Нора се надигна и отиде до вратата. Бавно завъртя дръжката и надникна навън. Дочу се разговор.
Джордж затвори очи и се заслуша. Стори му се, че чува две жени да приказват на прага. Единият глас беше тих, а другият сякаш набираше сила.
Няколко минути по-късно Нора се върна на масата.
— Кой беше? — попита той.
— Търговка — отвърна тя.
— Какво?
— Търговка.
— Какво продаваше?
— Каза ми, но говореше толкова тихо, че почти не я чувах.
— Как се казваше?
— Името й ми убягна — каза Нора.
— Как изглеждаше?
— Беше висока.
— Колко висока?
— Много висока.
— И хубава?
— Хубава.
— Какъв цвят беше косата й?
— Като слънчева светлина.
— Така значи.
— Така. А сега виж какво ще ти кажа. Пий си кафето, ставай, връщай се горе и си лягай в леглото.
— Я повтори.
— Пий си кафето, ставай…
Впери поглед в нея, бавно вдигна чашата си, пресуши я и започна да се надига.
— Но аз не съм болен. Не е нужно да си лягам толкова рано сутрин.
— Изглеждаш доста зле — отвърна Нора. — Това е заповед. Качвай се горе, събличай се и си лягай.
Обърна се бавно, качи се горе и усети, че се съблича и ляга. Щом главата му докосна възглавницата, трябваше да положи усилия, за да не заспи.
Малко по-късно чу някакво шумолене в полутъмната утринна стая.
Усети как някой ляга в леглото и се обръща към него. Затворил очи, той се чу да пита с уморен глас:
— Какво? Кой е?
— Мис Епълтри — чу се шепот от съседната възглавница.
— Я пак?
— Мис Епълтри — прошепна гласът.