Холи Грейс беше търпяла напрежението твърде дълго и първа се пречупи.
- Спри, Дали! Стига! Ще ти кажа, но трябва да обещаеш да си вървиш. Обещай ми!
- Обещавам - излъга той.
- Заради... заради майка ми е. - Изражението на лицето й го молеше да я разбере. - Ако кажа нещо, ще изпрати майка ми някъде надалеч! Наистина ще го направи. Не го познаваш.
Дали беше виждал Уинона Кохаган няколко пъти в града и тя му напомняше за Бланш Дюбоа, героиня в една от книгите, която госпожица Сибил му беше дала да чете. Разсеяна и красива по един повяхнал начин, Уинона заекваше, когато говореше, изпускаше пакети, забравяше имената на хората и се държеше като неспособна глупачка. Той знаеше, че тя е сестра на болната съпруга на Били Ти, и бе чувал, че се грижи за госпожа Дентън, докато Били Ти е на работа.
Холи Грейс продължи да сипе водопад от думи. Като вода, която най-сетне беше пропукала стената на язовира, тя повече не можеше да се сдържа.
- Били Ти твърди, че мама не е добре с главата, но това не е вярно. Просто е малко неуравновесена. Но той казва, че ако не правя, каквото иска, ще я прати в щатската психиатрична болница. Щом хората попаднат на такова място, повече не излизат. Не разбираш ли? Не мога да му позволя да стори това с майка ми. Тя се нуждае от мен.
Дали мразеше безпомощния й поглед и запрати още една кутия в стената, защото самият той беше само на седемнайсет и не беше съвсем сигурен как да направи така, че безпомощността й да изчезне. Но откри, че разрушението не помага, затова й изкрещя:
- Никога повече не бъди такава глупачка, Холи Грейс, чуваш ли? Той няма да отпрати майка ти. Няма да направи такова проклето нещо, защото, ако го направи, ще го убия с голи ръце.
Тя спря да изглежда толкова много като бито куче, но той виждаше, че Били Ти я беше тормозил твърде дълго, за да му повярва лесно. Проправи си път през останките от кутиите и сграбчи мъжа за реверите на аптекарската престилка. Били Ти изскимтя и вдигна ръце, за да предпази главата си. Дали го разтърси.
- Няма да я докосваш повече, нали, Били Ти?
- Не! - избърбори той. - Не, няма да я докосвам! Пусни ме. Накарай го да ме пусне, Холи Грейс!
- Знаеш, че ако я докоснеш отново, ще те докопам, нали?
- Да, аз...
- Знаеш, че ще те убия, ако я докоснеш отново.
- Знам! Моля те...
Дали направи това, което искаше да направи от момента, в който бе надникнал в склада. Той замахна с юмрук и го стовари в свинското лице на Били Ти. После го удари още няколко пъти, докато не видя достатъчно кръв, за да се почувства по-добре. Спря, преди Били Ти да припадне, и се приближи до лицето му.
- Давай, извикай полиция, Били Ти. Накарай ги да ме арестуват, защото, докато седя в килията над офиса на шерифа, ще разказвам на всеки, когото познавам, за мръсните малки игрички, които играеш тук. Ще кажа на всяко ченге, което видя, на всеки филантропски адвокат. Ще кажа на хората, които метат килията ми, ще кажа на полицая за малолетни, който ще разследва случая ми. Няма да е нужно много време мълвата да се разнесе. Хората ще се преструват, че не вярват, но ще мислят за това всеки път когато те видят и ще се чудят дали е вярно.
Били Ти не каза нищо. Просто лежеше и скимтеше, опитваше се да скрие окървавеното си лице в дланите на дебелите си ръце.
- Хайде, Холи Грейс. Двамата с теб трябва да поговорим с един човек. - Дали взе обувките й и чорапогащника, хвана я внимателно за ръката и я изведе от склада.
Ако очакваше благодарност от нея, тя бързо му показа колко греши. Когато чу какво възнамерява да направи, се разкрещя:
- Ти обеща, лъжец такъв! Обеща, че няма да кажеш на никого!
Той не отвърна нищо, не се опита да й обясни, защото виждаше страха в очите й и прецени, че ако беше на нейно място, също щеше да е уплашен.
Уинона Кохаган кършеше ръце в диплите на набраната си розова престилка, докато седеше в хола в къщата на Били Ти и слушаше Дали. Холи Грейс стоеше до стълбите, устата й бе побеляла и изопната, сякаш искаше да умре от срам. В този момент Дали за първи път осъзна, че тя не бе изплакала нито веднъж. От момента, в който бе нахлул в склада, очите й бяха сухи и покрусени.
Уинона не си губи времето да ги разпитва и Дали остана с впечатлението, че някъде дълбоко в себе си тя трябва да бе подозирала, че Били Ти е перверзник. Но тихото нещастие в очите й му каза, че тя не бе имала представа, че жертвата е дъщеря й. Разбра незабавно, че Уинона обича Холи Грейс и че не би позволила никому да нарани дъщеря й, без значение какво ще й струва. Когато най-накрая излезе от къщата, той реши, че въпреки цялата си вятърничавост, Уинона ще направи необходимото.
Холи Грейс не го погледна, когато си тръгваше, нито му каза „благодаря“.