През следващите няколко дни тя не се появи в училище. Той, Скийт и госпожица Сибил посетиха „Пюрити Дръгс“ в извънработно време. Оставиха госпожица Сибил да говори през повечето време и когато тя приключи, Били Ти беше схванал идеята, че повече не може да остане в Уайнет.
Когато Холи Грейс отново се върна в училище, гледаше право през Дали, сякаш той не съществуваше. Дали не искаше да й покаже колко е наранен от надменното й поведение, затова флиртуваше е най-добрата й приятелка и правеше така, че около него да има красиви момичета винаги когато смяташе, че може да я срещне. Това не даде очаквания от него резултат, защото всеки път, когато наистина я срещнеше, край нея се въртеше някое богато момче от подготвителния курс. И все пак понякога си мислеше, че е доловил проблясък на тъга в очите й, така че най-накрая преглътна гордостта си и отиде при нея. Попита я дали иска да го придружи на училищните танци. Държеше се така, сякаш не го беше грижа дали ще се съгласи, или не, сякаш й правеше огромна услуга, че дори си бе помислил да я покани. Искаше да е сигурен, че когато му откаже, тя ще е наясно, че и пет пари не е давал за това и че я е попитал само защото е нямал какво друго да прави.
Тя отговори, че е съгласна.
18
Холи Грейс погледна часовника върху камината и изруга под нос. Дали отново закъсняваше. Той знаеше, че след два дни тръгва за Ню Йорк и че няма да се виждат известно време. Не можеше ли поне веднъж да дойде навреме? Зачуди се дали не е тръгнал след англичанката. Щеше да е абсолютно в негов стил да го направи, без да каже и думичка.
Беше облякла копринена блуза с поло яка, чисто нови джинси с тесни и прави крачоли, които бе подчертала с десетсантиметрови токчета. Никога не носеше бижута, защото смяташе, че да сложи обеци или колие при наличие на огромната й руса грива е съвсем очевидно излишно.
- Холи Грейс, скъпа - повика я Уинона от своето кресло в другия край на хола. - Виждала ли си книжката ми с кръстословици? Оставих я някъде тук и сега не мога да я намеря.
Холи Грейс измъкна книжката изпод вечерния вестник и седна на облегалката до майка си, за да й даде съвет за двайсет и три водоравно. Не че майка й имаше нужда от него, както и не бе загубила наистина книжката, но Холи Грейс не се ядосваше, че търси внимание. Докато решаваха заедно, тя обви с ръка раменете на Уинона и се наведе да положи бузата си на посивелите руси къдрици на майка си, да вдъхне лекия аромат на шампоан и спрей за коса. В кухнята Ед Грейлок, от три години съпруг на Уинона, оправяше счупения тостер и пееше „Толкова си красива“ заедно с радиото. Гласът му заглъхваше на високите тонове, но набираше сила веднага щом Джо Кокър се връщаше отново в диапазона си. Холи Грейс почувства как сърцето й се изпълва с любов към двамата - към големия Ед Грейлок, който най-накрая бе дал на Уинона щастието, което заслужаваше, и към красивата си разсеяна майка.
Часовникът удари седем. Холи Грейс се предаде на носталгията, която я преследваше цял ден, изправи се и целуна бързо Уинона по бузата.
- Ако Дали някога се появи, кажи му, че ще съм в гимназията. И не ме чакайте, вероятно ще закъснея.
Тя грабна чантичката си и се отправи към входната врата, като извика на Ед, че ще покани Дали на закуска сутринта.
Гимназията беше заключена през нощта, но тя тропа на вратата, докато пазачът не й отвори. Токчетата й изтракаха по бетонната рампа, която водеше към тъмния коридор, и познатите миризми я обгърнаха, а стъпките й сякаш отмерваха ритъма на „У-В-А-Ж-Е-Н-И-Е“ на „Куин оф Соул“. Започна да си тананика песента тихо под нос, но преди да се усети, вече пееше „Върви си, Рене“, а когато зави към физкултурния салон, „Янг Раскълс“ изпълняваха „Много любов“ и отново беше 1966-а...
Холи Грейс беше казала едва три думи на Дали Бодин, откакто я беше взел за футболния мач е един „Кадилак Елдорадо“ в бургундско червено от 1964 година, който тя със сигурност знаеше, че не е негов. Имаше меки велурени седалки, автоматични прозорци и стереоуредба, от която звучеше „Много любов“. Искаше да го попита откъде е взел колата, но отказа да проговори първа.
Облегна се на мястото си, кръстоса крака и се опита да изглежда така, сякаш непрекъснато се движи с подобни коли, сякаш „Елдорадо“ бяха създадени, за да може тя да се вози в тях. Но й беше трудно да се преструва, защото бе много нервна, и стомахът й изкъркори, понеже всичко, което имаше за вечеря, беше половин консерва пилешка супа с фиде. Не че я беше грижа. Уинона не можеше да сготви нищо по-сложно на нелегалното котлонче в малката стаичка, която бяха наели от Агнес Клейтън в деня, когато напуснаха къщата на Били Ти.