- Разбира се, че се сърдя. Всъщност току-що казах на Боби Фритчи, че тази вечер ще изляза с него, вместо да те чакам. -Тя измъкна чантичката изпод мишницата си и я залюля на пръсти. - Откри ли нещо за малката англичанка?
- Никой не я е виждал. Не мисля, че още е в Уайнет. Госпожица Сибил й е дала парите, които й оставих, така че би трябвало вече да лети за Лондон.
Холи Грейс виждаше, че въпреки това е разтревожен.
- Мисля, че те е грижа повече, отколкото си признаваш. Макар, честно казано, да не разбирам защо, като изключим факта колко поразително красива е.
- Различна е, това е. Едно ще ти кажа. Никога през целия си живот не съм бил с жена, толкова по-различна от мен. Противоположностите може и да се привличат в началото, но не се погаждат много добре.
Холи Грейс го погледна, а в очите й проблесна мимолетна тъга.
- Понякога хората, които са еднакви, също не успяват.
Той тръгна към нея, като се движеше по бавния, сексапилен начин, който някога я разтапяше. Придърпа я в прегръдките си за танц, като тананикаше „Загубила си тази любов“ в ухото й. Дори с импровизирана музика телата им се движеха идеално заедно, сякаш бяха танцували милиони години.
- По дяволите, висока си с тези обувки - оплака се той.
- Малко те изнервя, нали? Така не можеш да ме гледаш отвисоко.
- Ако Боби влезе и те види да се разхождаш на високи токчета по новия му под, ще се оправяш сама.
- Все още не мога да мисля за Боби Фритчи като за баскетболния треньор на Уайнет. Помня как висях на вратата, докато вие двамата изтърпявахте сутрешното си задържане.
- Ти си лъжкиня, Холи Грейс Бодин. Никога не са ми налагали сутрешно задържане. Вместо това поемах удари.
- И това ти се случи, много добре знаеш. Госпожица Сибил така се развихряше всеки път когато учителите те удряха, че те се умориха да се разправят с нея.
- Помни го по твоя си начин, а аз ще го помня по моя. -Дали положи бузата си върху нейната. - Като те видях тук, се сетих за танците от завършването. Не мисля, че някога съм се потил повече през живота си. През цялото време, докато танцувахме, трябваше да се отдръпвам заради ефекта, който имаше върху мен. Всичко, за което можех да мисля, беше как да се усамотим в онова елдорадо, което бях наел, само дето знаех, че няма да мога да те докосна заради онова, за което си говорихме. Най-нещастната нощ в живота ми.
- Доколкото си спомням, твоите нещастни нощи не продължиха твърде дълго. Трябва да съм била най-лесното момиче в областта. По дяволите, не можех да мисля за нищо друго освен за секс с теб. Имах нужда да отмия усещането за Били Ти от себе си толкова силно, че бях готова и в ада да ида за това...
Холи Грейс лежеше по гръб в тясното легло в бедната стая на Дали, стиснала здраво очи. Той стенеше и се притискаше към тялото й. Усещаше грубия деним на джинсите му по голите си крака. Бикините й бяха захвърлени на балатума до леглото заедно с обувките, но иначе беше облечена - бялата й блуза беше разкопчана до кръста, сутиенът й - отместен нагоре, а вълнената пола благоприлично покриваше ръката на Дали, която изследваше областта между краката й.
- Моля те... - прошепна тя. Изви се към дланта му. Дишането му звучеше тежко и накъсано в ухото й, хълбоците му се движеха ритмично до бедрото й. Не мислеше, че може да издържи още дълго. През последните два месеца срещите и ласките им ставаха все по-горещи, докато вече не можеха да мислят за нищо друго. И все пак се сдържаха. Холи Грейс, защото не искаше той да си помисли, че е лесна, а Дали, защото не искаше тя да си мисли, че е като Били Ти.
Неочаквано тя сви ръката си в юмрук и го удари по рамото. Дали се отдръпна, устните му бяха влажни и подпухнали от целувките им.
- Защо го направи?
- Защото повече не мога да понасям това! - възкликна тя. -Искам да го направим! Знам, че не е правилно. Знам, че не трябва да ти позволявам, но просто не мога да търпя повече. Имам чувството, че горя. - Тя се опита да го накара да разбере. - Всички тези месеци, през които Били Ти ме принуждаваше да го правим. Всички тези месеци, през които ме нараняваше. Нямам ли право поне веднъж и аз да го искам?
Дали я гледа дълго време, за да се увери, че е сериозна.
- Не искам да си мислиш, че... Обичам те, Холи Грейс. Обичам те повече, отколкото съм обичал някого през целия си живот. И пак ще те обичам, дори да кажеш „не“.
Тя се надигна, издърпа блузата си и смъкна презрамките на сутиена по раменете си.