- Уморих се да казвам „не“.
Макар че се бяха докосвали навсякъде, по правило оставаха с дрехите си, така че това беше първият път, когато я виждаше гола от кръста нагоре. Дали я погледна с изумление, после се протегна и прокара нежно пръст по гърдите й.
- Толкова си хубава, скъпа - каза задавено.
През нея премина вълна от почуда заради емоциите, прозиращи в изражението му, и тя откри, че иска да даде всичко на това момче, което я даряваше с толкова много нежност. Наведе се напред, пъхна палците си под ластиците на чорапите и ги събу. После разкопча полата си и повдигна бедра, за да я плъзне надолу. Той смъкна тениската си и джинсите, после събу слипа.
Холи Грейс изпиваше с очи красотата на стегнатото му младо тяло, докато лежеше до нея и нежно прокарваше пръсти през косата й. Вдигна глава от смачканата възглавница, за да го целуне, и плъзна езика си в устата му. Той изстена и го прие. Целувката им стана по-гореща, дългите им крака се усукаха, а русите им коси се овлажниха от пот.
- Не искам да забременееш - прошепна той в устата й. - Аз само... ще внимавам.
Но разбира се, не го направи и това беше най-хубавото нещо, което Холи Грейс беше изпитвала. Тя изпусна нисък гърлен стон, когато свърши, Дали я последва бързо, потрепвайки в ръцете й, сякаш беше прострелян с куршум. Всичко продължи не повече от минута.
Следващите пъти използваха презервативи, но тя вече беше забременяла, а той отказа да намери пари за аборт.
- Абортът е грях, когато двама души се обичат - изкрещя й. А после гласът му омекна. - Знам, че планирахме да изчакаме, докато не завърша университета, но ще се оженим още сега. С изключение на Скийт ти си единственото хубаво нещо в живота ми.
- Не мога да имам бебе сега - изплака тя. - Аз съм на седемнайсет! Искам да отида в Сан Антонио и да си намеря работа. Искам да постигна нещо. Да родя сега, значи да проваля целия си живот.
- Как можеш да говориш така? Не ме ли обичаш, Холи Грейс?
- Разбира се, че те обичам. Но любовта невинаги е достатъчна.
Когато видя агонията в очите му, тя бе завладяна от познатата безпомощност, която не я напусна дори по време на бракосъчетаването им в кабинета на пастор Лиъри.
Дали спря да си тананика и се закова на линията за три точки.
- Наистина ли каза на Боби Фритчи, че ще излезеш с него днес?
Холи Грейс продължи да пее няколко такта без него.
- Не точно. Но си го помислих. Толкова се ядосвам, когато закъсняваш.
Дали я пусна и я изгледа продължително.
- Ако наистина искаш развод, знаеш, че ще се съглася.
- Знам. - Тя тръгна към седалките и седна, протягайки краката си напред, и направи малка драскотина по новия под на тренер Фритчи с токчетата си. - Но тъй като нямам планове да се омъжвам повторно, ще съм доволна, ако положението си остане каквото е.
Дали се усмихна и мина през центъра на игрището, за да седне на седалката до нея.
- Надявам се, че в Ню Йорк нещата ще се получат при теб, скъпа. Наистина. Знаеш, че искам да те видя щастлива повече от всичко на света.
- Знам, че искаш. Същото важи и за мен.
Холи Грейс започна да говори за Уинона и Ед, за госпожица Сибил и за всички неща, които обикновено обсъждаха, когато бяха заедно в Уайнет. Той я слушаше с половин ухо. Припомняше си двамата тийнейджъри с бурно минало, с бебе и без никакви пари. Сега осъзнаваше, че тогава не са имали шанс, но се бяха обичали и се бяха борили здраво...
Скийт си намери работа на строеж в Остин, за да им помага, доколкото може, но не членуваше в никой синдикат, затова не му плащаха добре. Дали ремонтираше покриви, когато не учеше или не се опитваше да изкара допълнително пари на голф игрището. А трябваше да пращат пари и на Уинона и никога нямаха достатъчно.
Дали беше живял в бедност толкова дълго, че това не го тревожеше особено, но за Холи Грейс беше различно. В очите й имаше безпомощност и паника и това нейно изражение смразяваше кръвта му. Караше го да се чувства така, сякаш я съсипва, и затова спореше - горчиви битки, в които я обвиняваше, че сама не полага усилия. Заявяваше, че не поддържа къщата достатъчно чиста или че е твърде мързелива да му сготви нещо вкусно. Тя му отвръщаше с обвинения, че не осигурява достатъчно пари за семейството, и настояваше да спре да играе голф, а вместо това да учи за инженер.
- Не искам да ставам инженер - отвърна той по време на една особено свирепа кавга. Тресна учебниците си върху издрасканата повърхност на кухненската маса и добави: - Искам да уча литература и да играя голф!
Тя го замери с кухненската кърпа.
- Щом толкова много искаш да играеш голф, защо прахосваш пари, за да учиш литература?