През годините бяха говорили за развод, но никой от тях не предприе нищо по въпроса. За Дали Скийт беше най-добрият приятел на света. А Холи Грейс обичаше Уинона с цялото си сърце. Но те двамата - Холи Грейс и Дали - бяха истинското си семейство, а хората с тежко детство като тях не се отказваха лесно от семейството.
19
Сградата представляваше нисък бял квадрат от бетон, с четири прашни коли, паркирани отстрани до контейнер за боклук. Зад него имаше заключена с катинар барака, а на петдесетина метра зад нея беше тънкият метален прът на радиоантената, към която Франческа вървеше от почти два часа.
Докато Звярът се отправяше да изследва околността, тя уморено изкачи двете стъпала, водещи към водната врата. Стъклената й повърхност беше помътняла от прах и отпечатъци от безброй пръсти. По-голямата част от лявата страна на вратата беше покрита с лепенки, рекламиращи „Търговската камара на Сълфър Сити“, „Юнайтед Уей“ и различни излъчвателни асоциации. Центърът беше зает от златните букви KDSC. Долната част на С-то липсваше, така че всъщност можеше и да е G, но Франческа знаеше, че не е, защото беше видяла С-то на пощенската кутия в началото на алеята.
Макар че можеше да се огледа във вратата, за да проучи външния си вид, тя не си направи труда. Вместо това потърка чело с опакото на дланта си, избута влажните кичури коса, които се бяха залепили за него, и изтупа джинсите си, доколкото можеше. Нямаше какво да направи за кървавите драскотини по ръката си, така че ги пренебрегна. Еуфорията й бе отшумяла, останало бе единствено изтощението и едно ужасно предчувствие.
Бутна вратата и се озова в нещо като приемна, претъпкана с шест разхвърляни бюра, почти толкова часовници, многобройни информационни табла, календари и плакати, закрепени към стените с жълт скоч. От лявата й страна се мъдреше модерен диван на кафяво-жълти ивици с изтърбушена централна част. В стаята имаше само един голям прозорец, който гледаше към студио. В него мъж със слушалки седеше пред микрофон. Гласът му се разнасяше в офиса през високоговорители, но звукът беше намален.
Закръглена червенокоса жена, приличаща на катерица, погледна към Франческа от единственото заето бюро в помещението.
- Мога ли да ви помогна?
Франческа прочисти гърло, погледът й се отмести от полюшващите се златни кръстове, висящи от ушите на жената към полиестерната блуза, и после към черния телефон до ръката й. Едно позвъняване до Уайнет и проблемът й щеше да бъде решен. Щеше да има храна, дрехи и покрив над главата. Но идеята да изтича при Дали за помощ бе изгубила привлекателността си. Въпреки изтощението и страха, нещо в нея завинаги се бе променило на онзи пуст прашен път. Беше й писнало да е просто красиво украшение, което всеки порив на вятъра може да отнесе. За добро или лошо, щеше да поеме контрол над живота си.
- Мога ли да разговарям с шефа ви? - попита тя катерицата. Говореше предпазливо, опитваше се да звучи компетентно и професионално, а не като човек с мръсно лице и прашни сандали, който няма пукната пара.
Комбинацията от размъкнатия й външен вид и класния й британски акцент очевидно заинтригува жената.
- Аз съм Кейти Каткарт, секретарката. Бихте ли ми казали за какво става въпрос?
Можеше ли секретарката да й помогне? Франческа нямаше представа, но реши, че е по-добре да си има работа с мъжа на върха. Тя запази приятелски, но твърд тон.
- Всъщност е лично.
Жената се поколеба, после се изправи и тръгна към кабинета зад нея. Появи се миг по-късно.
- Стига да не отнеме твърде дълго време, мис Паджет ще ви приеме. Тя е мениджърът на станцията.
Нервността на Франческа се изстреля до космоса. Защо мениджърът на станцията трябваше да е жена? С мъж поне би имала половин шанс. После обаче си напомни, че това е възможност за ново начало - една нова Франческа, която не се опитва да се плъзга през живота, като използва старите трикове на бившето си Аз. Изпъна рамене и влезе в кабинета на мениджъра.
Златна на цвят табелка върху бюрото обявяваше присъствието на КЛЕЪР ПАДЖЕТ, елегантно име за една неелегантна жена. Беше в началото на четиресетте си години и имаше мъжко лице с квадратна челюст, смекчено донякъде от останките на малко червило. Посивяващата й кестенява коса беше със средна дължина и лоша подстрижка, и макар че не изглеждаше особено поддържана, все пак беше чиста. Държеше цигарата си като мъж, пъхната между показалеца и средния пъст на дясната си ръка, и когато я повдигна до устата си, не толкова вдиша дима, колкото го погълна.