- Няма проблем.
Разбира се, проблем имаше. Тя застана пред килера към малката кухня в станцията и се загледа в рафта, отрупан с почистващи препарати, за никой от които нямаше и най-малка представа за какво служи. Знаеше да играе бакара и познаваше шеф готвачите на най-известните световни ресторанти, но нямаше и най-бегла идея как да изчисти една тоалетна. Прочете етикетите възможно най-бързо и половин час по-късно Клеър Паджет я откри на колене да изсипва син почистващ препарат на прах върху чинията на зловещо изцапаната тоалетна.
- Като търкаш пода, не забравяй и ъглите, Франческа. Мразя небрежната работа.
Франческа стисна зъби и кимна. Стомахът й се бунтуваше, докато се подготвяше да атакува мръсотията по чинията. Мислите й неволно се върнаха към Хеда, старата й икономка. Хеда с навитите чорапи и болния гръб, която прекарваше живота си на колене, за да чисти след Клоуи и Франческа.
Клеър си дръпна от цигарата и после я хвърли нарочно до крака й.
- По-добре се разбързай, маце. Приготвяме се да затваряме за днес. - Франческа чу злобното подхилкване, когато жената се отдалечи.
Малко по-късно говорителят, който беше в ефир, когато Франческа пристигна, мушна глава в тоалетната и каза, че ще заключва. Сърцето й подскочи. Нямаше къде да отиде, нямаше къде да спи.
- Всички ли си тръгнаха?
Той кимна и я огледа, и очевидно хареса видяното.
- Трябва ли ти превоз до града?
Франческа се изправи и отметна косата от очите си, опитвайки се да изглежда естествено.
- Не. Ще ме вземат. - Наклони глава към мръсотията, а решението й да не започва новия си живот с лъжи се изпари. -Госпожица Паджет ми нареди да свърша с това, преди да си
тръгна. Каза, че аз мога да заключа. - Твърде безцеремонно ли звучеше? Какво щеше да прави, ако той не се съгласеше?
- Както решиш. - Той й се усмихна приятелски. Франческа въздъхна с облекчение, когато чу предната врата да се затваря няколко минути по-късно.
Франческа прекара нощта на дивана заедно със Звяра, свит до корема й. И двете бяха хапнали сандвичи, които тя направи от стария хляб и фъстъченото масло, които откри в кухнята. Беше изтощена до мозъка на костите си, но не можеше да заспи. Вместо това лежеше с отворени очи, козината на Звяра се разделяше между пръстите й, и мислеше за това, колко много препятствия имаше пред себе си.
На следващата сутрин се събуди преди пет и веднага повърна в тоалетната, която бе изчистила с толкова болезнени усилия предната вечер. През останалата част от деня се опитваше да си внуши, че това е само реакция на фъстъченото масло.
- Франческа! По дяволите, къде е тя? - Клеър излетя от кабинета си, докато Франческа забързано излезе от нюзрума, където тъкмо бе предала пакет следобедни вестници.
- Тук съм, Клеър - каза уморено. - Какъв е проблемът? Бяха изминали шест седмици от началото на работата й за KDSC и отношенията й с шефката на станцията не се бяха подобрили. Според слуховете, които бе дочула от членовете на малкия състав, радиокариерата на Клеър бе започнала по време, когато в тази сфера се допускали малко жени. Мениджърите я наемали заради интелигентността и агресивността й, а после я уволнявали по същата причина. Най-накрая се бе прехвърлила в телевизията, където бе водила горчиви битки за правото си да прави сериозни репортажи вместо леките истории, които се смятаха подходящи за жените.
По ирония на съдбата стана жертва на равноправието между половете. В началото на 70-те години, когато работодателите бяха принуждавани да наемат жени, те избягваха калените в битки ветерани като Клеър, с нейния остър език и циничен поглед, и предпочитаха по-нови, свежи лица, идващи налраво от колежанските кампуси. Красиви, отстъпчиви момичета с дипломи в масовите комуникации. Жените като Клеър трябваше
да се задоволят с останките - длъжности, за които бяха свръхквалифицирани, като да управляват затънтени радиостанции. В резултат на това те пушеха твърде много, насъбираха в себе си горчивина и сгъжняваха живота на всяка жена, за която подозираха, че разчита единствено на красивото си лице.
- Току-що ми звънна оня глупак от банката в Сълфър Сити извика тя на Франческа. - Иска коледната реклама още днес вместо утре. - Клеър посочи към кутия с камбановидни украси за дърво с името на радиостанцията, отпечатано от едната страна, и името на банката от другата. - Отивай там веднага и гледай да не ти отнеме целия ден, както предния път.
Франческа се въздържа да изтъкне, че и предния път нямаше да й отнеме толкова време, ако другите служители на станцията не й бяха възложили допълнителни задачи - като се започнеше от доставянето на закъснели сметки за ефирно време до слагането на нова водна помпа в очукания додж на радиото. Смъкна от закачалката черното непромокаемо яке, което беше купила за пет долара, и после грабна ключовете за доджа от купата до прозореца на студиото, където Тони Марч, следобедният диджей, представяше плоча. Макар да не беше в KDSC от отдавна, всички знаеха, че скоро ще напусне. Имаше хубав глас и приятно излъчване. За говорители като Тони мизерна радиостанция като KDSC беше просто стъпало към по-добри възможности. Франческа вече бе установила, че единствените, които се задържаха задълго, бяха хората като нея, които нямаха друг избор.