Франческа никога не се беше чувствала по-несигурна в живота си, но кимна.
Когато излезе от клиниката, се затича и после заподскача през последните няколко метра до доджа. Устата й бе извита в усмивка. От всички глупави неща, които бе правила през живота си, това беше най-глупавото. Усмивката й стана по-широка. Дали беше абсолютно прав за нея - нямаше и грам здрав разум. Беше по-бедна от църковна мишка, без професия и всяка минута живееше на ръба на катастрофата. Но точно сега, точно в този момент нищо нямаше значение, защото някои работи в живота бяха по-важни от здравия разум.
Франческа Серитела Дей беше загубила по-голямата част от достойнството си и цялата си гордост. Но нямаше да загуби бебето си.
20
През следващите няколко месеца Франческа откри нещо доста чудесно за себе си. С притиснат до стената гръб, с насочен към челото пистолет, с тиктакаща в утробата й бомба, тя научи, че е доста интелигентна. Усвояваше лесно новите неща, запаметяваше новопридобитото знание и имаше толкова малко академични предразсъдъци, наложени й от учителите, че мисленето й изобщо не беше ограничено. След като оцеля през първите месеци, откри привидно безкраен капацитет за усилена работа, от който започваше да се възползва, като оставаше до късно вечерта, четеше вестници и специализирани медийни списания, слушаше записи на предавания и се подготвяше да направи още една малка крачка.
- Имаш ли минутка, Клеър? - попита тя, като промуши глава в хранилището, стиснала касета във влажната си длан.
Клеър прелистваше един справочник и не си направи труда да вдигне глава.
Хранилището всъщност представляваше просто голям килер с албуми, подредени по рафтовете, е прикрепени към гръбчетата им ивици цветно тиксо, с което се обозначаваха различните категории - мъже вокалисти, жени вокалисти или групи. Франческа беше избрала умишлено това място, защото беше ничия територия и не искаше да даде на Клеър допълнителното предимство да седи като бог зад бюрото си, докато решава съдбата на молещия се в евтиния стол срещу нея.
- Имам цял ден - отвърна й тя саркастично, докато продължаваше да прелиства. - Всъщност седя тук от часове и си клатя краката, докато чакам някой да ме прекъсне.
Не беше най-благоприятното начало, но Франческа пренебрегна сарказма на Клеър и се разположи в центъра на вратата. Носеше най-новата дреха в гардероба си - мъжки суитшърт, който висеше като торба край хълбоците й. Скрити под него, джинсите й бяха разкопчани и се придържаха да не паднат от грубо зашита връв. Франческа погледна Клеър право в очите.
- Искам да пробвам работата на Тони като говорител, когато напусне.
Веждите на Клеър отскочиха до средата на челото й.
- Майтапиш се.
- Всъщност не. - Франческа вирна брадичка и продължи с цялата увереност на света. - Отделих известно време да се упражнявам и Джери ми помогна да си направя касета за прослушване. - Тя протегна ръка. - Мисля, че мога да се справя с работата.
Жестока развеселена усмивка изви ъгълчетата на устните на Клеър.
- Интересна амбиция, имайки предвид отчетливия ти британски акцент и това, че никога не си сядала зад микрофон през живота си. Разбира се, малката мажоретка, която зае мястото ми в Чикаго, също не беше виждала микрофон, затова може би трябва да внимавам.
Франческа държеше нервите си под контрол.
- Все пак бих искала да опитам. Заради британския акцент ще звуча по-различно от всеки друг.
- Ти чистиш тоалетни - тросна се Клеър и си запали цигара. - Наела съм те за това.
Франческа дори не трепна.
- И се справям добре, нали? Чистя тоалетни и върша всяка друга проклета работа, която ми възложиш. Сега ми дай право да опитам тази.
- Забрави.
Франческа реши да заложи всичко на карта. Трябваше да мисли за бебето и за бъдещето си.
- Знаеш ли, всъщност започвам да ти съчувствам, Клеър.
- Какво имаш предвид?
- Чувала си старата поговорка за това, как не можеш да разбереш друг човек, докато не се поставиш на неговото място. Разбирам те, Клеър. Знам точно какво е да те дискриминират заради това, което си, без значение колко усилено работиш. Знам какво е да ти отказват възможност за работа не заради липсата ти на способности, а заради личните предразсъдъци на работодателя ти.
- Предразсъдъци! - Клеър избълва облак дим подобно на дракон. - Никога не съм била предубедена. Аз самата съм жертва на предубеждения.
Нямаше място за отстъпление и Франческа я притисна още повече.
- Не желаеш да отделиш дори петнайсет минути, за да изслушаш една касета. На това му казвам предразсъдък.