Клеър стисна челюсти.
- Добре, Франческа. Ще ти дам петнайсет минути. - Тя грабна касетата от ръката й. - Но не се надявай особено.
През останалата част от деня вътрешностите на Франческа бяха като желирани. Тази работа й трябваше. Не само защото отчаяно се нуждаеше от пари, но и защото трябваше да успее в нещо. Радиото беше медия, която функционираше без изображения, медия, в която зелените очи и идеалният профил нямаха значение. Радиото беше нейният тест, нейният шанс да докаже, че никога повече няма да й се налага да разчита на външността си.
В един и трийсет Клеър промуши глава през вратата на кабинета си и извика при себе си Франческа, която остави листовките, които подреждаше в един кашон, и се опита да изглежда уверено. Не успя да се справи напълно.
- Касетата не е ужасна -- каза Клеър, като се настани в стола си, - но не е и много по-добре. - Тя я бутна през бюрото си.
Франческа се взря в нея в опит да скрие унищожителното разочарование, което изпита.
- Гласът ти е твърде задъхан - продължи Клеър енергично и безпристрастно. - Говориш много бързо и слагаш ударения на най-странните места. Британският ти акцент е единственото нещо, което е в твоя полза. Иначе звучиш като лоша имитация на който и да е мъж от тази станция.
Франческа се мъчеше да долови следа от лична неприязън в гласа й, някакъв намек, че Клеър е отмъстителна. Но всичко, което долови, беше безстрастната оценка на опитен професионалист.
- Нека да направя друга касета - помоли тя. - Нека опитам отново.
Столът изскърца, когато Клеър се облегна в него.
- Не искам да слушам друга касета, няма да е по-различна. В радиостанциите на средни вълни се говори за хората. Ако слушателите искат музика, те се прехвърлят на късите вълни. Ако искаш да успееш като водещ, трябва да помниш, че говориш на хората, не на микрофона. Иначе ще си поредната Туинки.
Франческа сграбчи касетата и се отправи към вратата, самоконтролът й почти се разпадаше. Как изобщо си беше представяла, че може да пробие в радиото без никакъв опит? Поредната заблуда. Поредният пясъчен замък, който беше построила твърде близо до водата.
- Най-доброто, което мога да направя, е да те използвам като заместник-водещ през празниците, когато всички други почиват.
Франческа се завъртя.
- Заместник-водещ! Ще ме използваш като заместник-водещ?
- За бога, Франческа. Не се дръж така, сякаш ти правя голяма услуга. Това просто означава, че ще работиш следобеда на Великден, когато и без това никой не ни слуша.
Но Франческа не позволи раздразнителността на Клеър да помрачи настроението й и нададе радостен вик.
Същата вечер тя извади консерва котешка храна от единствения кухненски шкаф и започна да говори на Звяра.
- Ще постигна нещо сама - каза му. - Не ме интересува колко усилено трябва да работя или какво трябва да правя. Ще съм най-добрият говорител, който КБ8С някога е виждал. -Звярът повдигна задния си крак и започна да се ближе. Франческа се намръщи. - Това е възможно най-отвратителният ти навик и ако си мислиш, че ще го правиш около дъщеря ми, помисли си пак.
Звярът не й обръщаше внимание. Тя се пресегна за ръждивата отварачка и я затегна около ръба на консервата, но не започна да я отваря веднага. Вместо това се загледа замечтано пред себе си. Знаеше интуитивно, че ще има дъщеря - малко, обсипано със звезди американско бебенце, което от самото начало ще се научи да не разчита на физическата си красота, която бе предопределено да наследи от родителите си. Дъщеря й щеше да е четвъртото и най-добро поколение жени Серитела. Франческа се закле да я научи на всичко, което бе принудена да научи сама, всички неща, които едно малко момиче трябва да знае, така че никога да не се озове на незнаен прашен път и да се чуди как е стигнала дотам.
Звярът прекъсна фантазията й, като потупа маратонката й с лапа и й напомни за вечерята. Франческа започна да отваря консервата.
- Твърдо съм решила да я кръстя Натали. Името е много хубаво - женствено, но силно. Какво мислиш?
Звярът се взираше в храната, която се приближаваше към него толкова бавно, цялото му внимание беше фокусирано върху вечерята. В гърлото на Франческа заседна малка буца, когато я Свали на земята. Жените не трябваше да раждат бебета, когато имаха само една котка, с която да споделят мечтите си за бъдещето. После се отърси от самосъжалението. Никой не я беше принуждавал да запази бебето. Тя сама бе взела решението и нямаше да започне да хленчи. Седна с кръстосани крака върху постлания с балатум под до купичката на котката и се протегна да я погали.
- Познай какво стана днес, Звяр! Най-прекрасното нещо. -Пръстите й се плъзнаха през меката козина на животното. -Почувствах как бебето ми мърда...