- Естествено, разбирам позицията ви. Абсолютно. Благодаря ви за обаждането... О, да, със сигурност ще говоря с нея. -Тя остави слушалката и се взря във Франческа, чието въодушевление започваше да се изпарява. - Това беше последният господин, който говори в ефир - обясни Клеър. - Онзи, за когото обяви, че звучи като „някой гаден тип, който бие жена си и после я праща да му купи бира“. - Клеър се облегна в стола си и кръстоса ръце пред плоските си гърди. - Този гаден тип е един от най-големите ни спонсори. Или поне беше.
Франческа почувства замайване. Беше стигнала твърде далеч. Толкова се беше увлякла да бъде себе си и да говори на снимките, че бе забравила да се сдържа. Не се ли научи на нещо през последните няколко месеца? Обречена ли бе да продължава така вечно, безразсъдна и безотговорна, втурваща се напред, без да обмисля последствията? Помисли си за малкото същество, което растеше в нея. Инстинктивно докосна корема си с ръка.
- Съжалявам, Клеър. Не исках да те разочаровам. Опасявам се, че се увлякох. - Франческа се обърна към вратата в опит да се измъкне, за да ближе на спокойствие раните си, но не беше достатъчно бърза.
- Къде си мислиш, че отиваш?
- В тоалетната.
- Божичко. Туинки се разтапя при първия признак за неприятности.
Франческа се извърна.
- По дяволите, Клеър!
- Наистина, по дяволите! Още когато прослушах касетата, ти казах, че говориш твърде бързо. Сега дяволски много искам за утре да забавиш темпото.
- Говоря твърде бързо? - Франческа не можеше да повярва на ушите си. Беше прогонила един от спонсорите на KDSC, а Клеър й крещеше, че говори бързо? А после осъзна и останалата част от думите й. - Утре?
- Можеш да заложиш сладкия си задник.
Франческа я зяпна.
- Ами спонсорът, мъжът, който ти се обади току-що?
- Майната му. Сядай, маце. Сега ще си направим първокласно радиошоу.
За два месеца деветдесетминутното предаване на Франческа се наложи като най-близкото нещо до хит на KDSC и враждебността на Клеър към нея постепенно намаля до същия цинизъм, който проявяваше и към останалата част от водещите. Продължи да мъмри Франческа практически за всичко - за това, че говори твърде бързо, че не произнася правилно думите, че пуска два спота заедно - но без значение колко скандални бяха коментарите й в ефир, никога не я цензурираше. Макар че спонтанността на Франческа понякога им носеше неприятности, Клеър знаеше какво е добро за радиото. Тя нямаше намерение да убива гъската, която толкова неочаквано бе започнала да снася златни яйца в нейната затънтена радиостанция. Рекламодателите започваха да искат ефирно време в предаването на Франческа и заплатата й бързо нарасна на сто трийсет и пет долара седмично.
За първи път в живота си Франческа откри удовлетворението от добре свършената работа и изпита огромното удоволствие от осъзнаването, че колегите й искрено я харесват. Момичетата скаути я поканиха на годишния им банкет за майки и дъщери и тя говори за значението на усилената работа. Осинови още една улична котка и прекарваше по-голямата част от почивните дни да пише серия публични обяви за приюта за животни на Сълфър Сити. Колкото повече откриваше живота си за другите хора, толкова по-добре се чувстваше.
Единственият облак на хоризонта беше тревогата й, че Дали може да чуе предаването й, докато пътува по шосе 90, и да реши да я проследи. Само като си помислеше колко идиотски се беше държала и настръхваше. Той й се присмиваше, отнасяше се снизходително с нея, третираше я като малоумна, а нейната реакция беше да скочи в леглото му и да си внуши, че е влюбена в него. Каква безгръбначна малка глупачка беше! Само дето вече не бе такава и ако Дали Бодин имаше наглостта да си напъха носа в работите й, щеше да съжалява. Това си беше нейният живот и всеки, който застанеше на пътя й, си търсеше боя.
Следвайки инстинктите си, Клеър започна да организира излъчвания на предаването на Франческа от различни местоположения, като например местната железария или полицията. В железарията Франческа се научи да използва правилно бормашина. В полицията издържа фалшив арест. И двете предавания имаха фантастичен успех главно защото Франческа не държеше в тайна колко мрази всяко от тези преживявания. Беше ужасена, че бормашината ще й се изплъзне и ще пробие ръката й. А пък килията, в която я бяха затворили, беше пълна с най-отвратителните буболечки, които беше виждала.
- О, боже, тази има щипки! - изстена тя пред слушателите си, докато вдигаше краката си от напукания балатум на пода. -Мразя това място, наистина. Не е чудно, че престъпниците са такива варвари.
Местният шериф, който седеше от другата страна на микрофона и я гледаше като влюбено теле, смачка натрапника с ботуша си.