- Но моля ви, госпожице Франческа, тези буболечки са безобидни. Трябва да се пазите от отровните стоножки.
Слушателите на KDSC чуха нещо, което звучеше като смесица от стон и писък, и се засмяха. Франческа отразяваше собствените им човешки слабости по забавен начин. Казваше това, което й се въртеше в главата, а доста често и в техните глави, макар че повечето от тях нямаха куража да излязат и да признаят слабостите си пред всички, както правеше тя. Подобен човек заслужаваше възхищение.
Рейтингите продължаваха да растат и Клеър Паджет потриваше наум ръце със задоволство.
Част от увеличената си заплата Франческа използва, за да купи електрически вентилатор в опит да прогони душната следобедна жега в стаята си, поръча си плакат на картина на Сезан, с който замести китарата, и направи първата вноска за един ръждясал шестгодишен „Форд Фалкън“. Остатъка скъта в първата си спестовна сметка.
Макар да знаеше, че външният й вид се е подобрил, тъй като вече се хранеше по-добре и се тревожеше по-малко, почти не обръщаше внимание на факта, че кожата й е възвърнала здравословния си блясък, а косата й отново е лъскава. Нямаше нито време, нито желание да се задържа пред огледалото, развлечение, което беше абсолютно безполезно за оцеляването й.
Летището на Сълфър Сити рекламираше клуб за парашутисти и обикновено раздразнителният нрав на Клеър стана още по-неприветлив. Тя винаги надушваше добрата програмна идея, но дори и тя не можеше да заповяда на жена, бременна в осмия месец, да скочи с парашут. Бременността на Франческа силно изнервяше Клеър и тя рядко се съобразяваше с този факт.
- Ще насрочим скока два месеца след раждането на детето. Така ще имаш повече от достатъчно време да се възстановиш. Ще използваме безжичен микрофон, за да могат слушателите ти да чуват как пищиш по целия път надолу.
- Няма да скачам с парашут! - възкликна Франческа.
Клеър посочи купчината формуляри от Американското бюро по натурализация и имиграция върху бюрото си, чрез които трябваше да се узакони престоят на Франческа в Щатите.
- Ако искаш да попълня тези формуляри, ще скочиш.
- Това е изнудване.
Клеър сви рамене.
- Аз съм реалист. Вероятно няма да се задържиш дълго тук, маце, но докато си ми подръка, ще изцедя и последната ти капка кръв.
Това не беше първият път, в който Клеър намекваше за бъдещето й, и всеки път, когато го направеше, Франческа я заливаше вълна на очакване. Тя знаеше правилото: хората, които бяха добри, не се задържаха много дълго в KDSC, разкриваха им се нови, по-големи хоризонти.
През този ден тя излезе тромаво от кабинета на Клеър, доволна от себе си. Предаването й се развиваше добре, имаше спестени почти петстотин долара в банката и светлото бъдеще, изглежда, се очертаваше на не много далечния хоризонт. Усмихна се. Всичко, което бе нужно, за да успееш в живота, беше малко талант и много усилена работа. После видя от входната врата към нея да се приближава позната фигура и настроението й помръкна.
- Виж ти - провлачи Холи Грейс Бодин, като спря в средата на приемната. - Този глупав кучи син ти е надул корема.
21
Балонът на самодоволството на Франческа бързо се спука. Холи Грейс постави недружелюбно петте си лакирани пръста на хълбока на елегантно ушития си летен панталон и поклати глава, отвратена.
- Този мъж няма повече акъл в главата от деня, в който се оженихме.
Франческа трепна, когато всички в офиса обърнаха глави към тях. Почувства как бузите й пламват и внезапно изпита желанието да покрие с ръце надутия си корем.
- Искате ли да използвате кабинета ми, за да си побъбрите, момичета? - Клеър стоеше на прага на кабинета си и очевидно се наслаждаваше на малката драма, която се разиграваше пред нея.
Холи Грейс бързо прецени Клеър като шефката и обяви:
- Момичетата ще си намерят местенце край някой барплот и ще си поръчат нещо силно. Ако, разбира се, нямате нищо против.
- В никакъв случай. - Клеър помаха с ръка към вратата. -Надявам се, че си готова да споделиш малко от това вълнение със слушателите си утре, Франческа. Сигурна съм, че и те ще са очаровани.
Франческа вървеше на няколко крачки след Холи Грейс, докато прекосяваха паркинга към гладкия сребрист мерцедес. Нямаше желание да ходи където и да било с Холи Грейс, но не искаше да сподели точно тази сцена със своите яростно любопитни колеги. Мускулите на врата й се бяха стегнали на твърди възли и тя се опита да се отпусне. Ако позволеше на Холи Грейс да я сплаши толкова бързо, никога нямаше да се възстанови.