- Дали е странен по отношение на бебетата - продължи Холи Грейс. - Той не приема аборта, без значение от обстоятелствата, което е точно онзи вид лицемерие, който мразя толкова много у мъжете. И все пак, ако знае, че носиш детето му, вероятно щеше да се разведе и да се ожени за теб.
Франческа почувства пристъп на гняв.
- Аз не съм обект на милосърдие. Не ми е нужно Дали да се жени за мен. - Насили се да говори по-спокойно. - Освен това, каквото и да си мислиш за мен, не съм от жените, които пробутват отговорността за чуждо дете на някой друг.
Холи Грейс си играеше с една салфетка.
- Защо не направи аборт? Аз щях, ако бях на твое място.
Франческа бе изненадана колко лесно може отново да се скрие зад фасадата на богатото разглезено момиче. Тя сви рамене отегчено.
- Кой ти гледа календара? Докато осъзная какво се случва, беше твърде късно.
Не казаха нищо повече, докато яденето на Холи Грейс не пристигна на плато с размера на Западен Тексас.
- Сигурна ли си, че не искаш да хапнеш нещо от това? Предполага се, че трябва да отслабна с два килограма, преди да се върна в Ню Йорк.
Ако Франческа не беше толкова напрегната, щеше да се разсмее, докато гледаше как храната извира през ръба на платото и пада на масата. Опита се да смени темата на разговора, като попита Холи Грейс как върви кариерата й.
Ходи Грейс забоде вилицата си в средата на първата енчилада.
- Гледала ли си някое от онези токшоута, където интервюират известни фотомодели и всички те казват, че работата им е блестяща, но също така и много усилена? Бих казала, че всяка лъже безогледно, защото никога през живота си не съм печелила толкова лесни пари. През септември дори ще се явя на прослушване за един телевизионен сериал. - Тя остави вилицата, отметна косата от лицето си и взе такото, но не го вдигна към устата си. Вместо това погледна Франческа. - Твърде жалко, че си толкова ниска. Познавам дузина фотографи, които биха решили, че са умрели и са се озовали в рая на гейовете, ако беше е десет сантиметра по-висока... и не беше бременна, разбира се.
Франческа не каза нищо и Холи Грейс също замълча. Остави такото недокоснато и забоде вилицата си в средата на купчина препържен боб.
- Двамата с Дали не се бъркаме в любовния живот на другия, но ми се струва, че в този случай мога да се намеся. Не съм абсолютно сигурна, че ми казваш истината, но и не мога да измисля някаква причина, поради която да ме лъжеш.
Франческа усети пристъп на надежда, но остана безизразна.
- Не ми пука дали ми вярваш, или не.
Холи Грейс продължи да върти вилицата си в боба.
- Той е чувствителен на тема деца. Ако ме лъжеш...
Със свит на топка стомах, Франческа пое премислен риск.
- Предполагам, че щеше да е по-добре, ако ти бях казала, че бебето е негово. Със сигурност малко пари в брой ще ми Лойдат добре.
Холи Грейс настръхна като лъвица, защитаваща малкото си.
- Хич да не ти минава през ума да го прецакаш, защото, кълна се в Бога, ще свидетелствам в съда за всичко, което ми каза днес. Не си помисляй и за секунда, че ще стоя отстрани и ще гледам как Дали подписва чекове, за да ти помогне да отгледаш чуждо дете. Ясно ли е?
Франческа скри облекчението си зад аристократично извиване на веждите и отегчена въздишка, сякаш всичко беше твърде, твърде скучно, за да го изкаже с думи.
- Боже, вие, американците, сте пълни с мелодрама.
Очите на Холи Грейс станаха твърди като сапфири.
- Не се опитвай да го прецакаш, Франси. Двамата с Дали може и да имаме необичаен брак, но това не означава, че всеки от нас няма да влезе в огъня заради другия.
- Ти настояваше за този разговор, Холи Грейс. Прави, каквото искаш.
Мога да се грижа за себе си - помисли си свирепо. - Както и за това, което е мое.
Холи Грейс не я погледна с уважение, но и не каза нищо повече. Когато приключиха, Франческа плати сметката, макар че не можеше да си го позволи. През следващите няколко дни тревожно наблюдаваше вратата, но когато Дали не се появи, заключи, че Холи Грейс си е премълчала.
Сълфър Сити беше малък недодялан град, чиято единствена претенция за слава беше празненството за Четвърти юли, което се смяташе за най-доброто в областта главно защото Търговската камара наемаше виенско колело от „Пътуващото шоу на Дивия запад“ и го поставяше в средата на арената за родео. В допълнение към него целият периметър беше осеян от палатки, които се простираха чак до паркинга извън арената. Под една шатра на зелени и бели ивици дамите от „Тъпъруеър“ демонстрираха центрофуга за салати, докато в съседната Областната пулмологична асоциация показваше ламинирани фотографии на болни бели дробове. Стопаните, отглеждащи орехи пекан, си съперничеха с хората от Петдесятната църква, които раздаваха брошури със снимки на маймуни, а децата се стрелкаха между шатрите, грабваха балони и значки само за да ги захвърлят до кошарите на животните, където пускаха бомбички и пиратки.