Франческа се промъкваше тромаво през тълпата към шатрата на KDSC, като притискаше с ръка кръста си, който я болеше от предишния ден. Макар че беше едва десет сутринта, живакът вече бе достигнал трийсет и четири градуса и между гърдите й се стичаха вадички пот. Тя се загледа с копнеж в машината за сладолед, но трябваше да е в ефир след десет минути, за да интервюира победителката в конкурса „Мис Сълфър
Сити“ и нямаше да има време. Един фермер на средна възраст със загоряло лице и сплескан нос забави крачка и я огледа дълго и преценяващо. Тя не му обърна внимание. В напреднала бременност и с корем, издут като цепелин, едва ли можеше да е обект на сексуално желание. Мъжът очевидно беше някакъв смахнат, който се възбуждаше от бременни жени.
Почти беше стигнала до шатрата, когато от кошарата на телетата, до която загряваше училищният оркестър, долетя звук на тромпет. Обърна се и видя високо младо момче със светлокафяв перчем над челото и притиснат до устата тромпет. Докато продължаваше да свири мелодията на „Янки Дудъл Денди“, той обърна глава, така че инструментът отрази слънчевите лъчи. Очите на Франческа започнаха да сълзят от блясъка, но тя не можа да се насили да отмести поглед.
Мигът се проточи във времето, докато тексаското слънце светеше над нея, нажежало и безмилостно. Миризмата на пресни пуканки и прах се смесваше с аромата на тор и белгийски вафли. Две мексиканки, които говореха на испански, минаха покрай нея с децата си, висящи в слинг шалове от закръглените им тела. Виенското колело тракаше и скърцаше, мексиканките се разсмяха, до нея гръмнаха няколко бомбички и Франческа осъзна, че принадлежи на това място.
Остана абсолютно неподвижна, докато миризмите и звуците я поглъщаха. По някакъв начин, без да го осъзнава, тя бе станала част от огромната груба топилница на тази страна -това място на отхвърлени и изоставени хора. Горещият бриз поде косата й и я вдигна, развя я като кестеняв флаг. В този момент се чувстваше повече у дома си, по-завършена, по-жива, отколкото се беше чувствала през целия си живот в Англия. Без да осъзнава напълно какво се случва, тя бе погълната от тази мешавица, трансформирана и превърната в решителна, целенасочена, редова американка.
- По-добре се махни от това слънце, преди да си получила удар, Франси.
Франческа се завъртя и видя към нея бавно да се приближава Холи Грейс, облечена в дизайнерски джинси и захапала гроздова близалка. Сърцето й се качи в гърлото. Не беше виждала Холи Грейс от обяда им преди две седмици, но мислеше за нея почти непрекъснато.
- Мислех, че вече си се върнала в Ню Йорк - каза тя предпазливо.
- В интерес на истината, натам съм се запътила, но реших да се отбия за няколко часа и да видя какво правиш.
- Дали с теб ли е? - Франческа огледа скришно тълпата зад Холи Грейс.
За нейно облекчение, Холи Грейс поклати глава.
- Реших да не му казвам нищо. Следващата седмица има турнир и не му трябва излишно разсейване. Изглеждаш, сякаш ще родиш всеки миг.
- Така се и чувствам. - Тя отново се опита да разтрие кръста си, за да премахне болката, и после, тъй като Холи Грейс изглеждаше съпричастна, а и се чувстваше доста самотна, добави: - Лекарят смята, че има още седмица.
- Страхуваш ли се?
Франческа притисна ръка отстрани, където я риташе едно малко краче.
- За една година минах през толкова много неща, че не мога да си представя раждането да е по-лошо от тях. - Погледна към шатрата на KDSC, видя Клеър да й маха енергично и добави иронично: - Освен това нямам търпение да полежа няколко часа.
Холи Грейс се изкикоти и се изравни с нея.
- Не смяташ ли, че вече е време да спреш да работиш и да я караш по-полека?
- Нямам нищо против, но шефката ми няма да ми даде повече от месец платен отпуск, а не искам да я използвам, преди бебето да се роди.
- Тази жена изглежда така, сякаш яде машини за закуска.
- А, не, само болтовете.
Холи Грейс се разсмя и Франческа ненадейно я почувства близка. Вървяха заедно към шатрата и неловко си говореха за времето. Един горещ порив на вятъра залепи широката й памучна рокля към корема. Включи се някаква аларма и бебето я ритна силно три пъти.
Неочаквано през гърба й премина вълна от болка, толкова свирепа, че коленете й се подкосиха. Тя инстинктивно се протегна към Холи Грейс.