През останалата част от следобеда и вечерта Холи Грейс бършеше кожата на Франческа с влажни, хладни кърпи. Държеше ръката й и отказа да си тръгне, когато я откараха с количка в родилната зала. Най-сетне, в края на този безконечен четвърти юли, точно преди полунощ, се роди Тиодор Дей. Двете жени се взираха в малкото набръчкано бебе и се усмихваха една на друга. В този момент между тях се зароди връзка на обич и приятелство, която бе продължила почти десет години.
Уважението на Холи Грейс към Франческа растеше бавно през годините, докато накрая не можеше да се сети за друг човек, когото да уважава повече. За жена, която бе започнала живота си с повече от достоен дял от дефекти в характера, Франческа беше постигнала всичко, което си бе поставила за цел. Беше си проправила път от малкото радио до местната телевизия, като постепенно се преместваше от по-малките към по-големите медии, докато накрая стигна до Лос Анджелис, където сутрешният й блок най-накрая бе привлякъл вниманието на голяма телевизионна компания. Сега тя беше звездата на нюйоркското токшоу „Франческа днес“, което се излъчваше в сряда вечер и за последните две години бележеше непрестанно покачване на зрителския рейтинг (беше изяло Нилсен с парцалите).
Зрителите бързо се влюбиха в необичайния стил на интервюиране на Франческа, който, доколкото Холи Грейс можеше да прецени, се базираше почти изцяло на пълната липса на журналистическа безпристрастност. Въпреки поразителната си красота и останките от британския акцент, тя някак съумяваше да напомня на зрителите за тях самите. Другите - Барбара Уолтърс, Фил Донахю, дори Опра Уинфри - винаги се контролираха. Франческа, като милиони от съгражданите си, никога не го правеше. Тя просто се хвърляше в мелето и правеше всичко по силите си да се задържи на повърхността, в резултат на което беше най-спонтанният телевизионен интервюиращ, който американците бяха виждали от години.
Гласът на Теди се разнесе из апартамента:
- Побързай, Холи Грейс!
- Идвам, идвам. - В мислите си се пренесе по времето, когато Теди беше на шест месеца. Тя беше отишла в Далас, кьдето Франческа тъкмо бе приела работа в една от местните радиостанции. Макар че се чуваха по телефона, това беше първият път, в който се виждаха след раждането. Франческа поздрави Холи Грейс в новия си апартамент с радостен писък, придружен от шумна целувка по бузата. После гордо й връчи гърчещото се пакетче. Когато Холи Грейс погледна надолу към малкото личице на бебето, всякакви съмнения, които още може би се таяха в ума й за бащата на детето, се изпариха. Дори в най-разюзданите си фантазии не можеше да си представи, че великолепният й съпруг можеше да има нещо общо с детето в ръцете й. Теди беше прелестен и Холи Грейс го обикна незабавно и от все сърце, но просто беше най-грозното бебе, което някога бе виждала. Със сигурност изобщо не приличаше на Дани. Който и да беше бащата на това грозничко малко създание, не можеше да е Дали Бодин.
Изминалите години бяха подобрили до известна степен външността на Теди. Главата му бе добре оформена, но мъничко голяма за тялото му. Имаше кестенява коса, тънка, мека и права, веждите и миглите му бяха много бледи, почти невидими, а скулите му бяха огромни. Понякога, когато обърнеше главата си по определен начин, Холи Грейс сякаш виждаше какво ще е лицето му като зрял мъж - силно, отличително, привлекателно. Но докато израснеше до това лице, дори собствената му майка не правеше грешката да се хвали с външността му.
- Хайде, Холи Грейс! - Главата на Теди се подаде от бялата входна врата. - Размърдай се!
- Ще те размърдам аз! - изръмжа тя, но се забърза. Докато влизаше в коридора, съблече пухеното си яке и оправи ръкавите на снежнобелия си анцуг, чиито крачоли бяха натъпкани в чифт италиански ботуши, украсени с бронзови кожени цветя. Отличителната й руса коса падаше по раменете, цветът й сега бе подчертан от модни бледосребристи кичури. Беше гримирана само с лек тъмнокафяв туш за мигли и малко руж. Реши, че фините бръчици, които бяха започнали да се оформят в ъгълчетата на очите й, са признак за характер. Освен това днес беше почивният й ден и нямаше търпение да се разкрасява.
Дневната в апартамента на Франческа имаше бледожълти стени, прасковени панели и изящен килим на „Хериц“ със син акцент. Памучно-копринена дамаска с десен на английска градина придаваше на помещението точно онзи вид елегантност и скандален лукс, който „Дом и градина“ обичаха да представят на гланцираните си страници. Само дето Франческа отказваше да отглежда детето си като на витрина и доста небрежно саботираше подредбата на дизайнера си. Пейзажът на Хюбърт Робърт над камината от италиански мрамор бе отстъпил място на яркочервен динозавър, изпълнен с пастели и нагласен в пищна рамка (Тиодор Дей, ранният му период). Един италиански скрин от седемнайсети век бе избутан встрани, за да освободи място за любимия оранжев винилов пуф на Теди, а на самия скрин бе поставен Мики-Маусовият телефон, който Теди и Холи Грейс бяха подарили на Франческа за трийсет и първия й рожден ден.