Холи Грейс пристъпи в дневната, пусна чантата си върху един брой на „Ню Йорк Таймс“ и помаха на Консуело, испанката, която се грижеше великолепно за Теди, но оставяше всички съдове за миене на Франческа. Когато се извърна, забеляза момиче, което се бе свило на дивана, четейки списание. Момичето беше на шестнайсет или седемнайсет, с лошо изрусена коса и избеляваща синина на бузата. Холи Грейс спря на място, а после се обърна към Теди с разпален шепот:
- Майка ти пак го направи, нали?
- Мама каза да ти предам да не я плашиш.
- Така става, като отида до Калифорния за три седмици. -Холи Грейс грабна Теди за ръката и го дръпна към стаята му, далеч от ушите на момичето. Веднага щом затвори вратата, тя възкликна разстроено: - По дяволите, мислех, че ще говориш с нея! Не мога да повярвам, че отново го е направила.
Теди тръгна към кутията за обувки, в която държеше колекцията си от марки, и се заигра с капака.
- Казва се Деби и е доста приятна. Но социалните вече й намериха приемно семейство, така че си тръгва след няколко дни.
- Теди, това момиче е проститутка. Вероятно има следи от игли по ръцете си. - Той започна да издува и да прибира бузите си, навик, който показваше нежеланието му да говори за нещо. Холи Грейс изръмжа ядосано. - Виж, скъпи, защо веднага не ми позвъни в Ел Ей? Знам, че си само на девет, но гениалното ти айкю върви с някои отговорности и една от тях е да се опитваш майка ти да не загуби връзка с реалността. Знаеш, че тя няма и капка здрав разум по отношение на неща като приютяване на бегълци, забъркали се със сводници. Води се от сърцето си, вместо от разума.
- Харесвам Деби - каза упорито Теди.
- Ти харесваше и онази Дженифър, а тя открадна петдесет долара от касичката ти, преди да избяга.
- Остави ми бележка, че ще ги върне, освен това само тя е открадвала нещо.
Холи Грейс видя, че губи битката.
- Поне трябваше да ми звъннеш.
Теди вдигна капака на кутията с колекцията си и го постави на главата си, решително слагайки край на разговора. Холи Грейс въздъхна. Понякога Теди беше чувствителен, а понякога действаше точно като Франческа.
Половин час по-късно тя и Теди си проправяха път през задръстените улици към Гринич Вилидж. Докато чакаха на един светофар, Холи Грейс си помисли за мускулестия нападател от „Ню Йорк Рейнджърс“, с когото имаше среща за вечеря. Беше сигурна, че ще е страхотен в леглото, но фактът, че не можеше да се възползва от това, я потисна. Този СПИН я вбесяваше. Точно когато жените най-накрая бяха получили сексуално освобождение, тази ужасна болест бе сложила край на забавлението. Навремето се наслаждаваше на безразборните си връзки. След като любовниците й покажеха най-добрите си номера, ги изритваше, преди да са започнали да очакват от нея да им прави закуска. Който и да беше казал, че сексът с непознати е унизителен, трябва да е бил човек, който обича да приготвя закуски. Тя решително отхвърли упорития образ на един тъмнокос мъж, на когото с удоволствие би приготвяла закуска. Тази връзка беше временна лудост от нейна страна - катастрофален случай на беснеещи хормони, които бяха замъглили разсъдъка й.
Холи Грейс натисна клаксона, когато светофарът превключи и глупакът в додж дейтъна я засече, като почти удари калника на чисто новия й мерцедес. Струваше й се, че СПИН-ът е засегнал всеки по някакъв начин. Дори бившият й съпруг остана моногамен през последната година. Тя се намръщи, все още разстроена заради него. Със сигурност напоследък нямаше нищо против моногамията, но за жалост, Дали я практикуваше с жена, на име Бамби.
- Холи Грейс? - обади се Теди и погледна към нея откъм пасажерското място. - Мислиш ли, че е правилно един учител да пише двойка на дете, защото то не е изпълнило един тъп научен проект в класа за надарени, както се предполага, че е трябвало да направи?
- Това не ми звучи като теоретичен въпрос - отвърна сухо Холи Грейс.
- Какво означава това?
- Означава, че е трябвало да си направиш проекта.
- Този беше тъп - намръщи се Теди. - Защо някой би искал да се разхожда наоколо, да убива буболечки и да ги окачва на дъска с карфици? Не мислиш ли, че е тъпо?