- Не отваряй! - извика Холи Грейс след него. - Теди, недей!
Но беше твърде късно. В живота на Теди Дей нямаше много мъже и той не изпускаше шанса да се срещне с някого от тях. Преди Холи Грейс да успее да го спре, той отвори вратата.
- Здрасти, Теди! - извика Джери Яфе, като му подаде ръка. - К’во става, мой човек?
Теди плясна дланта му.
- Хей, Джери! Не съм те виждал от две седмици. Къде беше?
- В съда, дечко. Защитавах едни хора, които бяха повредили ядрената централа в Шоръм.
- Спечели ли?
- Може да се каже, че резултатът е равен.
Джери никога не съжали за решението, което бе взел преди десет години в Мексико - да се върне в Щатите, да се изправи срещу ченгетата и изфабрикуваното им обвинение за търговия с наркотици и след като името му бе изчистено, да завърши право. Беше видял как лидерите на Движението един по един сменят посоката - душата на Елдридж Кливър вече принадлежеше на Исус, Джери Рубин се бе отдал на капитализма, а Боби Сийл продаваше сосове за барбекю. Аби Хофман все още се държеше, но се бе отдал на екологични каузи и така оставаше само Джери Яфе, последният от радикалите от 60-те, който да насочва вниманието на света от стоманените машини за спагети и дизайнерските пици към опасността от ядрена зима. Джери вярваше от все сърце, че отговорността за бъдещето лежи на неговите плещи и колкото по-тежка бе отговорността, толкова по-шутовски се държеше.
След като целуна Наоми за поздрав, той се наведе и заговори на корема й:
- Слушай, бебе, аз съм чичо Джери. Светът е гаден. Затова стой там вътре възможно най-дълго.
Теди сметна това за неописуемо смешно и се затъркаля по пода, пищейки високо. Това привлече вниманието на всички възрастни към него и те се разсмяха високо, докато той не спря да е сладък и стана просто досаден. Наоми изповядваше схващането, че децата трябва да се оставят да се изразяват, така че не го смъмри, а Холи Грейс, която не споделяше тези теории, беше твърде разсеяна от вида на внушителните рамене на Джери, изпъващи шевовете на якето му, за да го нахока.
Малко след след като се дипломира, Джери се бе отказал от афро прическата, но все още носеше косата си дълга на гърба, така че тъмните му къдрици, сега леко прошарени със сиво, падаха над яката. Под коженото яке бе с обичайното си работно облекло - торбест панталон в цвят каки и износен памучен пуловер. На яката на якето бе закачена антиядрена значка. Устните му бяха все така пълни и чувствени, а черните му фанатични очи горяха. Точно тези очи бяха покорили Холи Грейс Бодин преди година, когато на един от купоните на Наоми двамата с Джери се бяха озовали в усамотена ниша.
Холи Грейс все още не можеше да си обясни какво я беше накарало да се влюби в Джери Яфе. Със сигурност не бяха политическите му възгледи. Тя искрено вярваше в необходимостта от силната военна мощ на САЩ, позиция, която го влудяваше. Двамата яростно спореха на политически въпроси, а след това се любеха невероятно страстно. Джери, който имаше малко задръжки в обществото, в спалнята имаше още по-малко.
Но привличането й към него не беше само сексуално. Той беше спортен тип, колкото и тя самата. По време на трите месеца на връзката им, заедно бяха вземали уроци по гмуркане, бяха правили планински преходи, дори опитаха безмоторно летене. Животът с него беше като непрестанно приключение. Тя обичаше оживлението, което той предизвикваше около себе си. Обичаше страстта и ревността му, насладата, с която ядеше храната си, невъздържания му смях, безсрамната му сантименталност. Веднъж, когато влезе в стаята, го завари да плаче на телевизионна реклама на „Кодак“ и когато му се подигра за това, той дори не направи опит да се оправдае. Беше започнала да обича дори мъжкия му шовинизъм. За разлика от Дали, който въпреки момчешките си маниери беше най-освободеният мъж, когото познаваше, идеята за отношенията между мъжете и жените, която изповядваше Джери, бе здраво вкоренена в петдесетте. И винаги изглеждаше объркан, когато тя го конфронтираше с това, и много унил, че той - любимецът на радикалите - изглежда, не можеше да разбере един от базисните принципи на цялата социална революция.
- Здравей, Холи Грейс - каза той и се приближи до нея.
Тя се наведе, за да остави лепкавата си чаша на масичката, и се опита да го изгледа така, сякаш не успява съвсем да си спомни името му.
- О, здрасти, Джери.
Стратегията й не проработи. Той се приближи, стегнатото му тяло напредваше с решителност, която предизвика в нея тръпка на страх.
- Да не си посмял да ме докоснеш, комунистически терорист - предупреди го тя, като изпъна ръка, сякаш държеше разпятие, с което може да го прогони.