Франческа представи четиримата си гости, които се бяха настанили удобно в елегантното студио, което наподобяваше нюйоркското студио на предаването. После се обърна към единственото дете на един от най-известните британски херцози.
- Лейди Джейн, обмисляли ли сте някога да пренебрегнете семейната традиция и да избягате с шофьора?
Лейди Джейн се разсмя, после се изчерви и Франческа разбра, че днешното шоу ще пожъне небивал успех.
Два часа по-късно, когато записът беше свършил, а младите й гости бяха отговаряли достатъчно оживено, за да й осигурят висок рейтинг, Франческа слезе от таксито и влезе в „Конът“. Повечето американци мислеха, че най-добрият лондонски хотел е „Кларидж“, но като човек, който не обичаше много да пътува, Франческа смяташе, че по-добрият избор е мъничкият „Конът“, който имаше само деветдесет стаи, най-доброто обслужване на света и тук съществуваше минимален шанс да налети на някоя рок звезда в коридора.
Слабото й тяло беше обгърнато от брадичката до средата на прасеца с елегантно палто от черен руски самур, подчертан от чифт крушовидни четирикаратови диамантени обеци, които проблясваха през развятата й от вятъра кестенява коса. Лобито на хотела с ориенталски килими и облицовани в тъмно дърво стени беше топло и приветливо след влажните декемврийски улици на Мейфеър. Шестте етажа бяха опасани с великолепни вити стълби, покрити с килим, прикрепен на място с месингови елементи. Полираните махагонови перила блестяха. Макар че беше изтощена от забързаната седмица, тя се усмихна на портиера. Главата на всеки мъж във фоайето се обърна след нея, докато се качваше в малкия асансьор до рецепцията, но Франческа не забеляза.
Под елегантността на самура и скъпия блясък на обеците дрехите й бяха откровено простовати. Беше сменила по-консервативното си телевизионно облекло с дрехите, които носеше в студиото сутринта - тесен черен кожен панталон с твърде голям малинов пуловер с апликация на мече. Беше комбинация, която Теди харесваше особено много, тъй като пухкавите мечета и кожените мотоциклетни аксесоари му бяха сред любимите неща. Тя често ги носеше, когато излизаха заедно да пазаруват.
Въпреки изтощението си, мисълта за Теди накара Франческа да се усмихне. Липсваше й толкова много. Беше ужасно да е разделена от детето си, толкова ужасно, че сериозно обмисляше да разреди работния си график, когато през пролетта настъпеше време да преподпише договора си. Какъв беше смисълът да има дете, когато не можеше да прекарва повече време с него? Воалът на депресията, който висеше над нея от месеци, се спусна по-ниско. Напоследък беше доста раздразнителна, сигурен признак, че работи твърде много. Но мразеше да забавя темпото, когато нещата вървяха толкова добре.
Излезе от асансьора, погледна часовника си и направи бърза сметка. Вчера Холи Грейс беше завела Теди в къщата на Наоми, а днес трябваше да отидат в Морския музей на Южната улица. Може би щеше да го хване, преди да тръгнат. Намръщи се, когато си спомни, че Холи Грейс й беше казала, че Далас Бодин пристига в Ню Йорк. Дори след всички изминали години мисълта за Дали и Теди в един и същи град я изнервяше. Не, че се страхуваше, че той може да го разпознае. В Теди нямаше нищо, което да напомни на Дали за него самия. Просто не й харесваше мисълта, че Дали има нещо общо с нейния син.
Закачи самура на облицована с коприна закачалка и го прибра в гардероба. После поръча разговор до Ню Йорк. За нейно удоволствие, телефона вдигна Теди.
- Домът на Дей. Тиодор на телефона.
Очите на Франческа се овлажниха само при звука на гласа му.
- Здравей, скъпи.
- Мамо! Познай какво, мамо! Вчера отидохме при Наоми и Джери се появи, и двамата с Холи Грейс пак се скараха. Днес ще ме води в Морския музей, а после ще отидем в апартамента й и ще си поръчаме китайско. А нали знаеш моя приятел Джейсън...
Франческа се усмихна и се заслуша в бърборенето на Теди. Когато той най-накрая спря, за да си поеме дъх, тя каза:
- Липсваш ми, скъпи. След няколко дни ще съм си вкъщи и тогава с теб ще имаме цели две седмици за ваканция в Мексико. Ще си прекараме страхотно. - Щеше да е първата й истинска почивка, откакто беше подписала договора си с телевизията, и двамата я чакаха с нетърпение от месеци.
- Този път ще плуваме ли в океана?
- Аз ще се потопя - отстъпи тя.
Той нададе презрително мъжко изсумтяване.
- Поне до кръста.
- Ще отстъпя до коленете, но не повече.
- Истинско пиле си, мамо - каза той мрачно. - Много по-голямо от мен.
- Абсолютно си прав за това.