- Учиш ли за изпита си за гражданство? - попита той. - Последния път, когато ти зададох въпрос от теста, обърка цялата част с приемането на поправките.
- Ще уча в самолета - обеща тя. Кандидатстването за американско гражданство беше нещо, което отлагаше вече твърде дълго. Все беше много заета, графикът й бе претоварен, докато един ден осъзна, че живее в САЩ от десет години, а никога не е гласувала. Почувства се засрамена и с помощта на Теди започна дългата процедура още същата седмица.
- Обичам те много, скъпи - каза тя.
- Аз също.
- Ще бъдеш ли особено мил с Холи Грейс тази вечер? Не очаквам да разбереш, но тя се разстройва от срещите с Джери.
- Не разбирам защо. Джери е готин.
Франческа беше твърде мъдра, за да се опита да обясни отношенията между мъжете и жените на едно деветгодишно момче, особено на такова, което смята, че всички момичета са смотанячки.
- Просто бъди много мил с нея, сладурче - каза му тя.
Когато затвори телефона, се съблече и започна да се приготвя за вечерта си с принц Стефан Марко Бранкузи. Уви се в копринена роба и тръгна към облицованата с плочки баня, където край просторната вана имаше опаковка от любимия й сапун заедно с обичайната марка американски шампоан. „Конът“ си поставяше за цел да научи хигиенните навици на клиентите си заедно с вестниците, които четат, как предпочитат кафето си сутрин и в случая с Франческа, факта, че Теди събира капачки от бутилки. Когато освобождаваше стаята си, за нея винаги имаше колекция от необичайни капачки от европейска бира, опаковани спретнато на рецепцията. Сърце не й даваше да им каже, че представата на Теди за колекциониране се базираше повече на количеството, а не на качеството, и че в момента „Пепси“ води пред „Кока-Кола“ с 394.
Отпусна се в топлата вода и когато кожата й свикна с температурата, се облегна и затвори очи. Боже, колко беше уморена. Имаше толкова голяма нужда от почивка. Един малък глас започна да й натяква колко още мисли да продължава така - да оставя детето си, за да лети през целия свят час по час, да присъства на безкрайни оперативки, да преглежда купчини книги всяка нощ, преди да заспи. Напоследък Холи Грейс и Наоми прекарваха повече време с Теди от нея.
Мислите за Холи Грейс се завъртяха в главата й и накрая стигнаха до Далас Бодин.
Срещата й с него се бе случила толкова отдавна, че вече й се струваше просто като биологичен инцидент, че именно той бе станал баща на Теди. Не той го бе родил или се бе лишавал от дамски чорапи, за да плати ортопедичните бебешки обувки, нито не беше спал от тревоги как ще отгледа дете, чието айкю е с цели четиресет точки над неговото. Франческа, а не Дали Бодин бе отговорна за човека, в който се превръщаше Теди. Без значение колко настояваше Холи Грейс, тя отказваше да допусне Дали дори в най-малкото ъгълче от живота си.
- О, хайде, Франси, минаха десет години - беше се оплакала тя последния път. Обядваха в наскоро открития ресторант „Аврора“ на Четиресет и осма източна улица. - След две седмици Дали ще пристигне в Ню Йорк, за да коментира по телевизията голф турнира. Какво ще кажеш да посмекчиш правилата си и за разнообразие да ми позволиш да заведа Теди при него? През годините синът ти е слушал толкова много за Дали, а и Дали е любопитен, след като съм му проглушила ушите за него.
- Категорично не! - Франческа набучи хапка от патешкото на вилицата си и пробута извинението, което пазеше за този случай, единственото, което Холи Грейс, изглежда, приемаше. - Времето с Дали беше най-унизителният период в живота ми и отказвам да си припомням дори най-незначителното нещо. Никога повече няма да си позволя да контактувам с него, а това означава да държа и Теди настрана. Знаеш как се чувствам, Холи Грейс, и си ми обещала да не ме притискаш.
Холи Грейс очевидно беше разгневена.
- Франси, това момче ще стане гей, ако не му позволиш да се среща е повече представители на мъжкия пол.
- Ти си най-добрият баща, което едно момче може да има -отвърна Франческа сухо, едновременно раздразнена и привързана към жената, която бе преминала заедно е нея през толкова много.
Холи Грейс реши да приеме забележката й сериозно.
- Със сигурност не успях да постигна успех със спортната му кариера. - Тя се загледа мрачно към глобусите, висящи над бара. - Кълна се в Бога, Франси, по-схванат е в краката дори и от теб.
Франческа знаеше, че се държи твърде отбранително, като станеше дума за липсата на баща на Теди, но не можа да се сдържи.
- Опитах се, нали? Ти ме караше да му хвърлям топки, когато беше на четири години.
- Не беше ли това велик момент в историята на бейзбола? - отвърна Холи Грейс с унищожителен сарказъм. - Хелън Келър хвърля, а малкият Стиви Уондър хваща. Вие двамата сте най-некоординираните...