- Ти самата не се справи по-добре. Той падна от онзи ужасен кон, когато го заведе на езда, и си счупи пръста още първия път когато му хвърли топка.
- Това е една от причините, поради която искам да се срещне с Дали. Сега, когато Теди е вече малко по-голям, той може би ще има някои идеи какво да правим с него. - Холи Грейс отдели стръкче кресон от ронливото парче печен костур и го засмука замислено. - Не знам... може би е заради гените. По дяволите, ако Дали наистина му беше баща, нямаше да имаме такъв проблем. Спортната координация е програмирана в гените на Бодин.
Да бе, помисли си Франческа с крива усмивка, докато насапунисваше ръцете си и после разнасяше пяната върху краката си. Понякога се чудеше как тези чудесни, капризни хромозоми бяха създали нейния син. Знаеше, че Холи Грейс е разочарована, че Теди не изглежда по-добре, но Франческа винаги бе смятала сладкото му обикновено лице за дар. Никога нямаше да му се налага да разчита на красотата си, за да се справя с живота. Щеше да използва мозъка си, куража си и сладкото си сантиментално сърце.
Водата във ваната започваше да изстива и тя осъзна, че има едва двайсет минути преди шофьорът да дойде да я заведе на яхтата на Стефан за вечеря. Макар че беше уморена, очакваше е нетърпение да прекара вечерта е него. След месеци разговори по телефона и само няколко бързи срещи, тя усещаше, че вече е време да задълбочат връзката си. За жалост, четиринайсетчасовият й работен ден, откакто бе дошла в Лондон, не й беше оставил никакво време за сексуални развлечения. Но след като и последното шоу беше записано, всичко, което й предстоеше за утре, бе да се изправи пред няколко забележителности за туристическите кадри, които планираха да излъчат в края на предаванията. Беше решила, че преди да излети за Ню Йорк, двамата със Стефан ще прекарат поне две нощи заедно.
Въпреки че времето я притискаше, взе сапуна и разсеяно го прокара по гърдите си. Те изтръпнаха и й напомниха колко доволна ще е да сложи край на цяла година самоналожен живот без секс. Не че го беше планирала, просто, изглежда, беше психологически непригодна за несериозни връзки. Холи Грейс може и да оплакваше залеза на безразборния секс, но независимо от това, колко много й го натякваше здравото й тяло, Франческа смяташе секса без чувства за скучен и неловък.
Преди две години тя почти се беше омъжила за харизматичен млад конгресмен от Калифорния. Той беше красив, успешен и чудесен в леглото. Но полудяваше всеки път когато тя доведеше вкъщи някоя от бегълките и почти никога не се смееше на шегите й, така че най-накрая Франческа спря да се вижда с него. Принц Стефан Марко Бранкузи беше първият мъж, с когото се срещаше оттогава и който я вълнуваше достатъчно, че да го допусне в леглото си.
Бяха се запознали преди няколко месеца, когато тя го интервюира за шоуто си. Сметна го за очарователен и интелигентен, а скоро той се доказа и като добър приятел. Но дали това бе любов, чудеше се тя. Или просто се опитваше да намери изход от неудовлетворението, което изпитваше от живота си.
Отърси се от меланхоличното си настроение, избърса се и облече халата си. Завърза колана и отиде до огледалото, където се гримира сръчно, без да губи излишно време. Грижеше се за външния си вид, защото част от работата й беше да изглежда добре, но когато хората бълнуваха за сериозните й зелени очи, деликатните й скули и блестящата кестенява коса, Франческа
откриваше, че се отдръпва. Болезненият опит я беше научил, че да си роден с лице като нейното носи повече спънки, отколкото предимства. Силата на характера идваше от усилената работа, не от гъстите мигли.
Дрехите обаче бяха друго нещо.
Разгледа четирите вечерни облекла, които беше взела със себе си, отхвърли сребристата „Камали“ и съблазнителната „Дона Карън“ и вместо това избра рокля без презрамки от черна коприна на „Джани Версаче“. Дрехата оголваше раменете й, пристягаше кръста и после падаше на ефирни воали до средата на прасеца. Облече се бързо, взе чантичката си и се протегна за самура. Когато пръстите й докоснаха меката яка, се поколеба, догця й се Стефан да не й беше подарявал палтото. Но той толкова се разстрои, когато първоначално отказа да го приеме, че най-накрая се предаде. И все пак не й харесваше представата за всички тези малки животни, убити, за да може да е облечена модерно. Също така разточителността на подаръка обиждаше самоувереността й.
Със стиснати от упорство челюсти замени палтото с огненочервен шал. После за първи път през тази вечер наистина се огледа. Рокля „Версаче“, крушовидни диамантени обеци, черни чорапи, напръскани с мънички лъскави перлички, елегантни италиански обувки на висок ток - все луксозни неща, които сама си беше купила. В ъгълчетата на устата й се промъкна усмивка, когато уви шала около голите си рамене и се отправи към асансьора.