Бог да благослови Америка.
24
- Продаваш се, това е - каза Скийт на Дали, който се мръщеше към врата на таксиметровия шофьор, докато таксито бавно пълзеше по Пето Авеню. - Опитваш се да го представиш като нещо хубаво, говориш за нови възможности и разширяване на хоризонтите, но това, което правиш, е, че се продаваш.
- Това, което правя, е да съм реалист - отвърна Дали с раздразнение. - Ако не беше такъв невежа, щеше да разбереш, че това е шансът на живота ми. - Да се вози в кола, шофирана от друг, винаги предизвикваше лошо настроение у Дали, но да е в задръстване в Манхатън, а мъжът зад волана да говори само фарси, го правеше напълно непригоден за човешка компания.
Двамата със Скийт бяха прекарали последните два часа в елегантен ресторант, където бяха обядвали с важна клечка от телевизията. Искаха Дали да подпише ексклузивен петгодишен договор като коментатор на голф турнири. Той беше коментирал няколко такива предавания за тях преди година, докато се възстановяваше от фрактура на китката, и зрителите бяха толкова очаровани, че шефовете незабавно го погнаха. Дали имаше същото шегаджийско, непочтително отношение в ефир като Лий Тревино и Дейв Map, които бяха най-забавните коментатори в момента. Но както един от вицепрезидентите на телевизионната компания беше отбелязал пред третата си жена, той беше дяволски по-красив и от двамата.
За случая Дали беше направил компромис в облеклото си и бе облякъл официален син костюм, допълнен с порядъчна копринена червено-кафява вратовръзка, вързана над бледосинята му риза. Скийт обаче се придържаше към сакото от рипсено кадифе и тясна вратовръзка, която бе спечелил преди години от състезание по хвърляне на монети в аквариум със златни рибки.
- Продаваш таланта, който Бог ти е дарил - настоя упорито той.
Дали го погледна сърдито.
- Ти си проклет лицемер. Откакто се помня, все ми пробутваш разни холивудски търсачи на таланти и се опитваш да ме накараш да позирам за долнопробни снимки, облечен само в бандаж, а сега, когато получавам предложение с малко достойнство, се възмущаваш.
- Онези предложения нямаше да ти попречат да играеш голф. По дяволите, Дали, нямаше да пропуснеш и един-единствен турнир, ако извън сезона беше участвал като гост в сериала „Корабът на мечтите“, а сега говорим за нещо напълно различно. Става дума за това, да седиш в коментаторската кабинка и да пускаш шегички за розовите ризи на Грег Норман, докато Норман прави история. Става дума за края на професионалната ти кариера! Не чух някой от телевизионните шефове да казва, че ще си коментатор само в свободните си дни, както прави Никлаус или някой от другите големи играчи. Те искат да си там през цялото време. Като коментатор, Дали, не на игрището.
Това беше една от най-дългите речи, които Дали беше чувал Скийт да произнася, и за момент количеството думи не пропусна целта си. Но после Скийт промърмори нещо под нос, което го подразни почти непоносимо. Той успя да сдържи гнева си само защото знаеше, че последните няколко голф сезона почти бяха разбили сърцето на Скийт Купър.
Всичко беше започнало преди няколко години, когато се прибираха към дома от някакъв бар в Уичита Фолс и почти беше прегазил един тийнейджър с колело. Беше се отказал от незаконните фармацевтични средства в края на 70-те, но продължи приятелството си с бутилката до онази нощ.
Момчето имаше само счупено ребро, а ченгето се отнесе много по-меко с Дали, отколкото заслужаваше, но той беше толкова разтърсен, че отказа алкохола веднага след това. Не беше лесно, което му даде да разбере колко много се е заблуждавал относно пиенето. Може и никога да не успееше да спечели „Мастърс“ или да завърши в класацията на „Ю Ес Класик“, но проклет да бъде, ако убиеше дете заради това, че е пил твърде много.
За негова изненада, отказването на алкохола незабавно подобри играта му и следващия месец завърши трети на „Боб Хоуп“, и то пред телевизионните камери. Скийт беше толкова щастлив, че почти се разплака. Тази нощ Дали подслуша разговора му с Холи Грейс по телефона.
- Знаех си, че може да го направи - перчеше се Скийт. -Само гледай, Холи Грейс. Той ще е един от големите. Сега всичко ще се подреди за нашето момче.
Но не се подреди, поне все още не. И точно това разкъсваше сърцето на Скийт. Веднъж или два пъти на сезон Дали завършваше втори или трети на някой от големите турнири, но за всички вече беше повече от очевидно, че на трийсет и седем най-добрите му години бяха зад гърба му и големите шампионати никога нямаше да са негови.