- Ъъъ... госпожице Дей?
Сърцето на Франческа подскочи, когато чу момичешкия глас, долетял до нея откъм ореховото дърво край пътя. „Не и тази вечер“, помисли си тя. Не сега, когато имаше чувството, че носи хиляди тонове тежест на плещите си. Как успяваха винаги да я намерят?
Още преди да се обърне по посока на гласа, знаеш какво ще види - отчаяно младо лице, упорито и тъжно, евтини дрехи, неизменно допълнени с крещящи обеци. Дори знаеше историята, която ще чуе. Но тази вечер нямаше да слуша. Тази вечер имаше твърде много нещастие в собствения й живот, за да понесе и чуждото.
Едно момиче в джинси и мръсно розово яке пристъпи към светлината, която идваше откъм кухненския прозорец. Носеше твърде много грим и разделената й на път коса падаше като перде около лицето.
- Аз... ъъъ... видях ви по-рано на бензиностанцията. Първоначално не повярвах, че сте вие. Аз... ъъъ.. чух от едно момиче, което срещнах отдавна, че... нали знаете... че можете...
Агенцията на бегълците. Следваше я от Далас до Сейнт Луис, после до Лос Анджелис и Ню Йорк. Сега репутацията й на най-големия лапнишаран на света бе стигнала дори до малки градчета като Уайнет.
- Как ме намери? - попита тя.
- Аз... аз поразпитах. Някой ми каза, че сте отседнали тук.
- Как се казваш?
- Дора, Доралий. - Момичето повдигна цигарата, която държеше към устата, и си дръпна.
- Пристъпи напред, за да те видя.
Доралий го направи, приближи се неохотно, сякаш повдигането на червените високи гуменки изискваше нечовешко усилие. Не беше на повече от петнайсет, реши Франческа, макар че сигурно щеше да настоява, че е на осемнайсет. Тя се приближи до нея и разгледа лицето й. Зениците й не бяха разширени, говорът й беше колеблив, но не заваляше. В Ню Йорк, ако заподозреше, че момичето взема наркотици, го водеше в една стара сграда в Бруклин, ръководена от монахини, които имаха опит със страдащи от зависимост тийнейджъри.
- Откога не си яла нещо свястно? - попита Франческа.
- Храня се - отвърна предизвикателно момичето.
Със сладки неща, досети се Франческа. И вафли, натъпкани с химия. Понякога децата на улицата събираха парите си и се глезеха с пържени картофки.
- Искаш ли да влезем вътре и да поговорим?
- Май да. - Момичето сви рамене и хвърли цигарата си на пътя.
Докато я водеше към кухнята, Франческа си помисли, че чува в ухото си ядосания глас на Холи Грейс да й се подиграва: „Ти и твоите проститутки! Остави на държавата да се погрижи за тях, както се предполага, че трябва да прави. Кълна се в бога, че си изгубила всякакъв здрав разум“. Но Франческа знаеше, че държавата няма достатъчно убежища, за да се погрижи за всички тези деца. Просто ги връщаше обратно на родителите им, където твърде често проблемите започваха отново.
Първият път, когато Франческа приюти избягало дете, беше в Далас, след едно от телевизионните си предавания. Темата й беше за тийнейджърките проститутки и тя бе ужасена от властта, която сводниците упражняваха над момичетата, които все пак бяха още деца. Без съвсем да разбере как точно се случи, заведе две от тях вкъщи и после не остави на мира социалните, докато не им намериха приемни домове.
Слухът за това бавно се разнесе и оттогава на всеки няколко месеца тя се озоваваше с някоя увесила се на врата й тийнейджърка. Първо в Далас, после в Лос Анджелис, накрая и в Ню Йорк излизаше вечерно време от работа и намираше някой, застанал пред сградата, чул слуховете по улиците, че Франческа Дей помага на момичета в беда. Често те искаха просто храна, друг път скривалище от сводниците си. Рядко говореха, бяха преживели твърде много отхвърляне. Просто се мъкнеха след нея като това момиче, пушещи цигара или гризящи ноктите си, надяващи се, че Франческа Дей някак ще разбере, че е последната им надежда.
- Трябва да се обадя на семейството ти - заяви Франческа, докато топлеше чиния с храна в микровълновата и я поднасяше на момичето заедно с ябълка и чаша мляко.
- Майка ми и пет пари не дава какво се случва с мен - каза Доралий, а раменете й увиснаха толкова много, че косата й почти докосна масата.
- Все пак трябва да й се обадя - отвърна твърдо Франческа.
Докато Доралий ровеше храната в чинията си, тя позвъни на номера в Ню Мексико, който момичето й беше дало неохотно. Беше точно както каза. Майка й не даваше и пет пари за нея.
След като се нахрани, Дора започна да отговаря на въпросите на Франческа. Стояла на стоп, когато я видяла да отбива
на бензиностанцията и да пита за кариерата. За кратко живяла по улиците на Хюстън, после прекарала известно време в Остин. Сводникът й я биел, започнала да се притеснява да не хване СПИН.