Франческа се обърна към Дали и след моментно колебание прие поканата. Той я притисна към себе си и тя изпита неловкото чувство, че се е върнала десет години назад във времето, когато този мъж беше центърът на света й.
- По дяволите, странно е да танцувам с някого, който носи рокля - каза Дали. - Това сако подплънки ли има?
Гласът му беше тих, нежен и развеселен. Беше толкова хубаво да е близо до него. Твърде хубаво.
- Не позволявай на Холи Грейс да нарани чувствата ти -каза той тихо. - Просто й трябва време.
Симпатията на Дали при дадените обстоятелства я изненада.
- Приятелството й означава много за мен.
- Мен ако питаш, начинът, по който онзи комуняга се е възползвал от нея, я тревожи повече от всичко останало.
Франческа осъзна, че Дали не разбира истинската същност на проблемите между Холи Грейс и Джери, но реши, че не е нейна работа да го осветлява по въпроса.
- Рано или късно, тя ще се осъзнае - продължи той. - И знам, че ще е благодарна, ако тогава си насреща. А сега какво ще кажеш да спреш да се тревожиш за Холи Грейс и да се концентрираш върху музиката, за да потанцуваме наистина добре?
Франческа се опита, но усещаше присъствието му толкова осезаемо, че не й беше до танци.
Музиката утихна до романтична кънтри балада. Брадичката му докосна върха на главата й.
- Изглеждаш ужасно красива тази вечер, Франси.
В гласа му имаше дрезгавина, която я изнерви. Той я притегли малко по-близо до себе си.
- Толкова си дребничка, съвсем го бях забравил.
„Не ме очаровай - искаше да го помоли Франческа, докато усещаше топлината на тялото му да се процежда в нейното. -Не бъди сладък и сексапилен, не ме карай да забравя всичко, което стои между нас.“ Изпитваше смущаващото усещане, че звуците около тях затихват, че музиката замлъква, че другите гласове изчезват и на дансинга остават само те двамата.
Дали я придърпа още по-близо и ритъмът им се промени, вече не беше танц, а нещо подобно на прегръдка. Тялото му беше твърдо и стабилно до нейното. Тя се опита да събере достатъчно сили, за да се пребори с привличането помежду им.
- Нека... нека да седнем.
- Добре.
Но вместо да я пусне, той стисна ръката й. Другата му ръка се плъзна под сакото й, така че от тялото й я делеше само тънката копринена рокля. Бузата й намери рамото му. Тя се сгуши до него и имаше чувството, сякаш се е прибрала у дома. Успокои дъха си, затвори очи и се понесе с него.
- Франси - прошепна в косата й, - ще трябва да направим нещо за това.
Първо реши да се престори, че не го разбира, но в този момент не й беше до кокетничене.
- Това е... просто химия. Ако не й обръщаме внимание, ще го преодолеем.
Дали я придърпа по-близо.
- Сигурна ли си?
- Абсолютно. - Надяваше се, че не може да чуе лекото потрепване в гласа й. Неочаквано се уплаши и се усети да казва: - Боже, Дали, това ми се е случвало стотици пъти. Хиляди. Сигурна съм, че и на теб.
- Аха - отвърна той безизразно. - Хиляди пъти. - Изведнъж спря да се движи и отпусна ръце. - Виж, Франси, не знам дали и с теб е така, но вече не ми се танцува.
- Добре. - Тя му отправи най-добрата си коктейлна усмивка и се зае да оправя реверите на сакото си. - Нямам нищо против.
- До после. - Той се обърна и се отдалечи.
- Да, до после - каза тя на гърба му.
Раздялата им беше топла. Не си размениха гневни думи. Не си изрекоха предупреждения. Но докато го гледаше да се изгубва в множеството, имаше смътното усещане, че между тях двамата се очертаваше нова зона на сблъсък.
28
Макар че Дали направи няколко половинчати опита да изглади отношенията си с Теди, двамата бяха като куче и котка. Когато баща му беше наблизо, Теди скачаше по мебелите, чупеше съдове и се мусеше. Дали не щадеше критики към детето и двамата се чувстваха все по-нещастни в компанията си. Франческа се опита да се държи като помирител, но от вечерта, когато танцуваха в „Роустабаут“, между нея самата и Дали се беше насъбрало толкова много напрежение, че непрестанно си изпускаше нервите.
Следобеда на третия им и последен ден в Уайнет тя се скара с Дали, след като Теди беше изтичал нагоре по стълбите и бе ритнал един стол в кухнята.
- Не можеш ли да седнеш с него и да редите пъзел или да четете книга заедно? - настоя тя. - Какво, за бога, те кара да мислиш, че ще успее да удари билярдната топка, като му крещиш през цялото време?
Дали се загледа в дупката в зеления филц на масата.
- Първо, не крещях, второ, не се меси. Тръгвате си утре и това ми осигурява твърде малко време да компенсирам девет години женско влияние.
- Само частично женско влияние - тросна се тя. - Не забравяй, че Холи Грейс прекарва много време с него.