Очите му се присвиха.
- Какво имаш предвид?
- Имам предвид, че тя е дяволски по-добра като баща, отколкото ти някога ще бъдеш.
Дали направи крачка назад, всеки мускул от тялото му беше напрегнат от войнственост, но само миг по-късно отново застана до нея.
- И още нещо, мислех, че ще говориш с него, ще му обясниш, че съм му баща.
- Теди не е в настроение за каквито и да е обяснения. Той е умно дете. Ще даде знак, когато е готов.
Очите му обходиха тялото й с преднамерена наглост.
- Знаеш ли какво не е наред с теб? Мисля, че все още си незрялото дете, което не може да понесе, че няма да стане на неговото!
Нейните очи му отвърнаха със същото.
- А аз мисля, че ти си безмозъчен спортист, който не струва и пукната пара без стик в ръката!
Обстрелваха се с гневни думи като с балистични ракети, но дори докато враждебността между тях се натрупваше, Франческа изпитваше смътното усещане, че нищо от казаното не улучва целта. Думите им бяха просто димна завеса, която не успяваше да скрие факта, че въздухът помежду им е натежал от страст.
- Нищо чудно, че не си се омъжила. Ти си най-студената жена, която съм срещал през живота си.
- Има доста мъже, които няма да се съгласят с теб. Истински мъже, не бляскави момченца, които носят толкова тесни джинси, че всичко изваждат на показ.
- Това само показва къде все гледаш.
- Това само показва колко съм отегчена.
Думите летяха над главите им като куршуми, докато двамата кипяха от безсилие и изнервяха всички в къщата.
Най-накрая Скийт Купър не издържа.
- Имам изненада за вас двамата - каза той, като промуши главата си през вратата. - Качете се горе.
Без да поглеждат един към друг, Дали и Франческа се качиха по стълбите в кухнята. Скийт ги чакаше до задната врата и държеше якетата им.
- Госпожица Сибил и Доралий ще заведат Теди в библиотеката. Вие двамата идвате с мен.
- Какво става? - попита Франческа.
- Не съм в настроение - тросна се Дали.
Скийт подхвърли един червен анорак на Дали.
- Не ми пука дали си в настроение, или не, защото, мамка му, гарантирам ти, че ще останеш с един кади по-малко, ако не си замъкнеш задника в колата ми в следващите трийсет секунди.
Като мърмореше под нос, Дали последва Франческа към форда на Скийт.
- Дали, ти се качи отзад. Франси ще седне до мен.
Дали продължи да мърмори, но направи каквото му казаха.
Франческа направи всичко по силите си да вбеси още повече Дали по време на пътуването, като се отдаде на приятелски разговор със Скийт и умишлено го изключи от него. Скийт не обръщаше внимание на въпросите му за това, къде отиват, като каза само, че има решение поне на част от проблемите им. Бяха на почти трийсет километра извън Уайнет, на път, който изглеждаше смътно познат на Франческа, когато той отби на банкета.
- Имам нещо наистина интересно в багажника на колата, което искам да видите. - Надигна се в седалката, извади резервен ключ от джоба си и го подхвърли на Дали. - Ти също го виж, Франси. Мисля, че ще накара и двама ви да се почувствате много по-добре.
Дали го изгледа подозрително, но отвори вратата и излезе. Франческа закопча якето си и го последва. Тръгнаха от противоположните страни на колата към багажника и Дали се протегна към ключалката. Но преди да успее да я докосне, Скийт натисна газта и отпраши, като остави и двамата на пътя.
Франческа се взираше след бързо отдалечаващата се кола с изумление.
- Какво...
- Кучи син! - изкрещя Дали и размаха юмрука си към задницата на форда. - Ще го убия! Когато го докопам, ще съжалява за деня, в който се е родил. Трябваше да се сетя... Този изкуфял нехранимайко...
- Не разбирам - прекъсна го Франческа. - Къде отива? Защо ни изостави?
- Защото повече не може да понася да те слуша да се караш, ето защо!
- Мен?
Последва кратка пауза, преди Дали да я грабне за ръката.
- Хайде.
- Къде отиваме?
- В къщата ми. На около километър и нещо по пътя.
- Колко удобно - каза тя сухо. - Сигурен ли си, че вие двамата не сте измислили това заедно?
- Повярвай ми - изръмжа Дали, - да съм затворен в онази къща с теб, е последното нещо на света, което искам. Там няма дори телефон.
- Погледни го от добрата страна - отвърна тя саркастично. - С тия праведни правила, които си установил, няма да можем да се караме, след като се озовем вътре.
- Да, и ще е добре да се придържаш към тях, освен ако не искаш да прекараш нощта на верандата.
- Нощта ли?
- Не мислиш, че той ще се върне да ни вземе до сутринта, нали?
- Майтапиш се.
- Така ли ти се струва?
Повървяха малко и после само за да го подразни, Франческа започна да си тананика „Отново на пътя“ на Уили Нелсън. Той спря и я изгледа.