Управителката на „Лютес“ видя Франческа и й се усмихна приветливо.
- Мадмоазел Дей, вашето присъствие винаги е удоволствие за нас. - После се обърна към Дали. - Мосю Бодин, минаха почти два месеца. Липсвахте ни. Запазила съм любимата ви маса.
Любима маса! Франческа се взря в Дали, докато той и жената си разменяха любезности. Отново го беше направила. Отново си беше позволила да се подлъже по образа, който Дали си бе създал, и бе забравила, че това е мъж, който бе прекарал по-голямата част от последните петнайсет години в най-изисканите голф клубове в Америка.
- Мидите са особено добри тази вечер - обяви управителката, докато ги водеше по тесния тухлен коридор на ресторанта към градината.
- Тук винаги всичко е хубаво - довери Дали на Франческа, когато се настаниха в ракитените столове. - Само дето обикновено искам да ми преведат на английски всичко, което изглежда подозрително, преди да го изям. Последния път почти ме задушиха с дроб.
Франческа се разсмя.
- Ти си истинско чудо, Дали.
- Защо мислиш така?
- Защото не са много хората, които се чувстват еднакво удобно в „Лютес“ и в някое долнопробно тексаско заведение.
Дали я изгледа продължително.
-- Струва ми се, че и ти се справяш добре и на двете места.
Отговорът му я извади от равновесие. Франческа толкова бе свикнала да размишлява върху различията им, че беше трудно да свикне с идеята, че имат и сходства. Известно време си говореха за менюто, а Дали правеше непочтителни коментари за всяко ястие, което му се стореше твърде сложно. През цялото време, докато си бъбреха, очите му я изпиваха. Тя започна да се чувства красива по начин, който никога не бе изпитвала -дълбока красота, която идваше от дълбините на същността й. Размекването й я разтревожи, затова се зарадва, когато сервитьорката най-сетне дойде и ги разсея.
След като останаха отново сами, Дали буквално я погълна с поглед и се усмихна бавно и интимно.
- Нощта, която прекарахме заедно, беше много хубава.
О, не, помисли си Франческа. Нямаше да му се даде толкова лесно. Тя беше играла игрички с най-добрите и точно тази риба щеше да се погърчи на кукичката известно време. Разшири невинно очи, отвори уста, за да го попита за каква нощ говори... и се усмихна.
- Аз също си прекарах добре.
Той се пресегна през масата и стисна ръката й, но после я пусна също толкова бързо.
- Съжалявам, че ти се развиках. Холи Грейс доста ме разстрои. Не трябваше да нахлува така. Случилото се не беше по твоя вина и не трябваше да си го изкарвам на теб.
Франческа кимна, без да приема напълно извинението му, но и без да го отхвърля. Разговорът се пренесе към по-безопасна тема, докато сервитьорът не се появи с първото блюдо. След като им сервира, Франческа попита Дали за срещата му с телевизията. Той отвърна сдържано, факт, който я заинтригува достатъчно, че да продължи да го разпитва.
- Разбрах, че ако подпишеш с тях, ще спреш да играеш на повечето големи турнири.
Тя измъкна един охлюв от малката керамична купичка, пълна с маслен сос с билки.
Дали сви рамене.
- Не след дълго вече ще съм твърде стар за състезания. По-добре да подпиша, докато плащат повече.
В главата й пробляснаха факти и цифри от кариерата на Дали. С пръст очерта кръг върху покривката и после като неопитен пътник, който предпазливо пристъпва в непозната територия, изкоментира:
- Холи Грейс ми каза, че вероятно няма да играеш на „Ю Ес Класик“ тази година.
- Вероятно не.
- Не мислех, че ще си позволиш да се пенсионираш, без да си спечелил поне един голям турнир.
- Според мен се справям добре. - Кокалчетата му леко побеляха, когато пръстите му се стегнаха около чашата със сода, която държеше. Започна да й разказва как се погаждат госпожица Сибил и Доралий. Тъй като Франческа тъкмо беше говорила и с двете по телефона, беше доста по-заинтересувана от начина, по който смени темата, отколкото от нещата, които казваше.
Сервитьорът пристигна с предястията. Дали беше избрал миди в тежък тъмен доматен сос и чесън, а тя се беше спряла на ронлива паста, задушена с ароматна смес от рачешко месо и диви гъби. Вдигна вилицата си и опита отново.
- „Ю Ес Класик“ стана толкова престижен, колкото и „Мастърс“, нали?
- Да, предполагам. - Дали набоде една от мидите с вилицата си и я прокара през соса. -- Знаеш ли какво ми каза онзи ден