Той свали каската и къдравата му коса се разроши като на тъмен ангел.
- Опитвам се да говоря с теб от седмици, но ти не искаш да ме видиш. Освен това сметнах, че ще ти хареса.
- Да ми хареса! - Тя почти го заплю. - Никога през живота си не съм се чувствала толкова унизена! Направи ме на глупачка. Нямаш и грам здрав разум. Нито грам!
- Джери! - Той чу Наоми да го вика и видя с периферното си зрение охраната на статуята да тича към него.
Знаеше, че няма много време. Това, което бе направил, определено беше незаконно и не се съмняваше и за миг, че арестът ще му се размине.
- Просто ти направих публично предложение, Холи Грейс. Какво още искаш от мен?
- Опозори се публично. Да скочиш от самолет и замалко да се удавиш с този глупав флаг. И защо си нарисувал кучешки кокал на него? Имаш ли нещо против да ми кажеш какво означава това?
- Кокал? - Джери размаха отчаяно ръце. Без значение какво правеше, не можеше да угоди на тази жена и ако я загубеше и този път, никога нямаше да си я върне. Само мисълта за това го смрази. Холи Грейс Бодин беше единствената жена, която не беше успял да покори, единствената жена, която го караше да чувства, че може да победи света, и имаше нужда от нея, както се нуждаеше от кислород.
Охраната почти беше стигнала до него.
- Сляпа ли си, Холи Грейс? Това не е кучешки кокал. За бога, направих ти най-невероятното предложение, а ти не си успяла да го схванеш.
- За какво говориш?
- Това е бебешка дрънкалка!
Първите двама охранители го сграбчиха.
- Бебешка дрънкалка? - Свирепото й изражение премина в изненада, а гласът й омекна. - Това е бебешка дрънкалка?
Трети човек от охраната избута Холи Грейс настрани. Очевидно решиха, че Джери няма да им създава истински проблеми, и затова закопчаха ръцете му пред тялото.
- Омъжи се за мен, Холи Грейс - каза Джери, пренебрегвайки факта, че му четат правата. - Омъжи се за мен, роди ми дете, дори цяла дузина! Само не ме изоставяй.
-- О, Джери... - Тя стоеше и го гледаше, докато чувствата сякаш се излъчваха от очите й, а любовта, която той изпитваше към нея, така изпълни гърдите му, че го заболя. Охранителите не искаха да се представят като злодеи пред камерите, така че го оставиха да повдигне окованите си китки и да плъзне ръце през главата й. Целуна я толкова отдадено, че забрави да се увери, че са обърнати с лице към камерите.
За щастие, Джери имаше партньор, когото жените не можеха да разсеят толкова лесно.
Високо горе, от един малък прозорец в короната на Статуята на Свободата, започна да се разгъва друг транспарант, този път яркожълт. Беше от синтетична материя, разработена за космическата програма - лек материал, който можеше да се побере в портмоне, а после да се разгъне до пълните си размери. Яркожълтият флаг се плъзна по челото на Лейди Свобода, разви се покрай носа й и стигна чак до основата на брадичката. Съобщението му се четеше ясно от земята, отпечатано с обикновени черни дебели букви:
„НЕ“ НА ЯДРЕНОТО ОРЪЖИЕ!
Франческа го видя първа. А после и Дали. Джери, който неохотно беше приключил с прегръдката, се усмихна, когато го забеляза, и бързо целуна Холи Грейс по носа. После вдигна окованите си ръце към небето, наклони глава назад и сви длани в юмруци.
- Браво, Теди!
Теди!
Франческа и Дали се спогледаха и заедно се затичаха през ливадата към входа на статуята.
Холи Грейс поклати глава, несигурна да се смее ли, или да плаче. Знаеше само, че я чака интересен живот.
- Беше твърде добра възможност, за да я изпусна - започна да обяснява той. - С всички тези камери...
- Тихо, Джери, и ми кажи как да те измъкна от затвора.
Холи Грейс подозираше, че това умение ще й е особено необходимо в идните години.
- Обичам те, скъпа - каза той.
- И аз те обичам - отвърна му тя.
Политическите акции край Статуята на Свободата не бяха нещо непознато. През 60-те години кубинските изгнаници се оковаваха към краката й; през 70-те антивоенните ветерани окачваха обърнати надолу знамена; през 80-те двама планински катерачи излющиха мазилката на повърхността, за да протестират срещу продължаващото задържане на член на „Черните пантери“. Политическите акции не бяха непознати, но в никоя от тях не беше участвало дете.
Теди седеше сам в коридора пред офиса на охранителите. Иззад затворената врата можеше да чуе гласа на майка си и от време на време този на Дали. Един от рейнджърите му беше донесъл бутилка със 7 Ир, но той не можеше да преглътне напитката.