Две седмици по-рано, когато Джери беше завел Теди при Наоми, за да видят бебето, беше подслушал разговора им и така бе научил за плана на Джери да скочи с парашут на острова. Когато Джери го върна у дома, Теди го разпита. Почувства се страхотно, когато Джери най-накрая му се довери, макар да си помисли, че причината сигурно се дължеше на тъгата му заради загубата на Холи Грейс.
Говориха за флага с надписа и Теди помоли Джери да му позволи да му помогне, но Джери заяви, че е твърде малък. Момчето не се отказа. От два месеца се опитваше да измисли социален проект, достатъчно забележителен, че да впечатли госпожица Пиърсън, и осъзна, че точно това му трябва. Когато се опита да му го обясни, Джери му изнесе дълга лекция за това, как политическите несъгласия не трябва да се изразяват по егоистични причини. Теди го слуша внимателно и се престори, че се съгласява, но наистина искаше отлична оценка за този проект. Смотаният Милтън Гросман просто беше посетил кабинета на кмета Кох, а госпожица Пиърсън му писа отличен. Въображението на Теди не успяваше да измисли как ли ще оцени дете, което е помогнало за разоръжаването на света!
Сега обаче трябваше да си понесе последствията. Знаеше, че счупването на прозореца в короната беше глупаво. Но какво друго можеше да направи? Джери му беше обяснил, че прозорците се отварят със специален ключ, който се пази от служител от поддръжката. Един от тези служители му беше приятел и беше обещал да се промъкне в короната, след като президентът замине, и да отключи средния прозорец. Но когато Теди се качи, целият изпотен и задъхан от катеренето по стъпалата възможно най-бързо, за да стигне преди всички, нещо не беше наред, защото прозорецът си беше заключен.
Джери беше казал на Теди, че ако има проблем с прозореца, трябва да слезе долу и да забрави за флага, но Теди беше заложил твърде много на този проект. Преди да може да обмисли какво прави, той беше взел металния капак на кошчето за боклук и няколко пъти бе ударил с него прозореца. След четири опита най-накрая строши стъклото. Вероятно беше просто от ехото в короната, но когато стъклото се счупи, помисли, че чува как статуята изплаква.
Вратата на офиса се отвори и мъжът, който отговаряше за охраната, излезе. Дори не погледна към Теди, просто тръгна по коридора, без да каже и дума. После на вратата се появи майка му и Теди видя, че наистина е побесняла, а тя не се ядосваше често. Прималя му от страх. Преглътна тежко и сведе поглед надолу, защото се страхуваше да я погледне в очите.
- Ела тук, младежо - каза тя с леден глас. - Веднага!
Стомахът му се преобърна. Наистина беше загазил. Очакваше да има неприятности, но не и толкова много. Никога не беше чувал майка си да звучи толкова ядосано. Опита се да спечели време, като влачеше крака, докато отиваше към вратата, но тя го хвана за ръката и го издърпа вътре. Вратата се затръшна зад него.
Вътре нямаше никого от охраната. Само Теди, майка му и Дали, който стоеше до прозореца с кръстосани пред гърдите ръце. Заради светлината Теди не виждаше добре лицето му и се радваше за това. На върха на Емпайър Стейт Билдинг Дали му беше казал, че го обича, и на Теди много му се искаше да му повярва, но се страхуваше, че го бе казал само защото майка му го е накарала.
- Теди, толкова се срамувам от теб - започна тя. - Какво, за бога, те накара да се забъркаш в подобно нещо? Извърши вандалство върху статуята. Как можа да направиш това? - Гласът й трепереше, сякаш беше наистина много, много разстроена, а акцентът й бе станал по-осезаем от обикновено. Щеше му се да не е твърде голям, за да го напляскат, защото знаеше, че едно пляскане нямаше да го нарани толкова много, колкото това. - Цяло чудо е, че няма да повдигнат обвинения срещу теб. Винаги съм ти вярвала, Теди, но ще мине много време, преди да съм в състояние отново да ти се доверя. Това, което направи, беше незаконно...
Колкото повече говореше майка му, толкова повече клюмваше главата на Теди. Той не знаеше кое е по-лошо - нараняването на статуята или разстройването на майка му. Усещаше как гърлото му започва да се стяга и осъзна, че ще се разплаче. Щеше да се разплаче точно пред Дали Бодин като истински смотаняк. Залепи поглед за пода и се почувства така, сякаш в гърдите му блъска парен чук. Пое си дъх дълбоко, треперливо. Не можеше да се разплаче пред Дали. Предпочиташе да си избоде очите.
Една сълза капна и направи голямо мокро петно върху обувката му. Той плъзна другата си обувка върху нея, така че Дали да не види. Майка му продължаваше да говори за това, как повече не може да му вярва, колко е разочарована, и друга сълза се размаза по другата му обувка. Коремът го болеше, гърлото му се стягаше, искаше просто да седне на пода, да прегърне някое от старите си плюшени мечета и да се наплаче хубаво.