- Франси, разполагаме с идеално легло в Уайнет и с още едно на трийсетина километра от града.
- Второто е твърде отдалечено, а първото е пренаселено.
Той се засмя. Теди беше затропал по вратата на спалнята им рано сутринта и после се беше покатерил в леглото, за да ги попита за мнението им дали когато порасне, да не стане детектив, или все пак учен е по-добре.
- Не се предполага женените хора да се любят в кола - каза той и отново затвори очи, когато тя се настани в скута му и започна да целува ухото му.
- В къщите на женените хора не се провеждат срещи на Приятели на Уайнетската обществена библиотека в едната стая, а другата да е окупирана от армия тийнейджърки - отвърна тя.
- Тук имаш право. - Дали повдигна леко полата й, така че да може да го възседне. После започна да гали бедрата й и бавно да се придвижва нагоре. Изведнъж разтвори широко очи. -Франси Дей Бодин, та ти не носиш бельо!
- Така ли? - промърмори Франческа с престорено отегчен глас. - Колко съм палава.
Тя търкаше гърдите си в неговите, целуваше ухото му, умишлено го подлудяваше. Дали реши, че е крайно време да покаже на Мис Каприз кой е шефът в семейството. Отвори вратата и се измъкна навън, като я взе със себе си.
- Дали... - възрази Франческа.
Той обви с ръка кръста й и я понесе. Докато я носеше към багажника на колата, тя му достави удоволствието да се опита да се измъкне, макар че по негово мнение можеше да положи и малко повече усилия.
- Аз не съм от жените, които можеш да имаш върху капака на кола - каза с толкова надменен тон, сякаш беше кралицата на Англия. Само дето Дали не можеше да си представи кралицата на Англия да движи ръката си нагоре-надолу по предната част на джинсите му по същия начин.
- Не можеш да ме заблудиш с акцента си, мадам – провлачи той. - Знам много добре, че вие, американките, обичате секси изпълненията.
Когато Франческа отвори уста да му възрази, той се възползва и я целуна продължително, за да си осигури няколко минути мълчание. Най-накрая тя започна да разкопчава ципа му, което не й отне дълго - Франси беше истинска магьосница с дрехите.
В началото любовта им бе страстна и си шепнеха мръсни думички, но постепенно стана нежна и сладка, точно като чувствата им един към друг. Не след дълго и двамата се оказаха на задния капак на колата върху розовия сатенен чаршаф, който Франческа държеше в багажника за подобни спешни случаи.
Гледаха се в очите, без да кажат и дума, просто се гледаха, а после се целунаха - с толкова много любов и разбиране, че беше трудно да си спомнят какви бариери е имало някога помежду им.
Дали шофира на връщане към Уайиет. Когато се озоваха на главния път, Франческа се беше сгушила до него, а той се чувстваше отпуснат и доволен, доволен от себе си, че бе проявил достатъчно разум да се ожени за Мис Каприз. И точно тогава Мечката направи едно от своите все по-редки включвания.
Изглежда, има опасност заради тази жена да се превърнеш в истински глупак.
Правилно си схванал - отвърна му Дали и целуна нежно Франческа по главата.
Мечката се разсмя.
Браво на теб, Бодин.
В другия край на Уайнет, Теди и Скийт седяха един до друг на една скована дървена пейка, а черниците над главите им ги заслоняваха от лятното слънце. Седяха тихо, нямаше нужда да говорят. Скийт се взираше надолу към полегатия затревен хълм, а Теди си пийваше кола. Носеше любимите си камуфлажни панталони, смъкнати ниско на хълбоците, заедно с бейзболна шапка с американския флаг. В центъра на тениската му с надпис „Аджи“ почетно място заемаше значка „НЕ на ядреното оръжие“.
Според Теди това лято в Уайнет бе най-хубавото в живота му. Тук караше колело, което беше невъзможно в Ню Йорк, и двамата с баща му бяха построили слънчев колектор в задния двор. Все пак някои от приятелите му липсваха и той не отхвърляше напълно идеята, че след няколко седмици щяха да се върнат в града. Госпожица Пиърсън му беше писала отличен за социалния проект, който бе направил за имиграцията. Каза, че историята, която бе написал за това, как майка му е дошла в Америка, и всичко, което й се е случило, е най-интересният доклад, който някога е получавала. А учителката му за следващата година беше най-готината в цялото училище. Също така имаше много музеи и забележителност в Ню Йорк, които искаше да покаже на баща си.
- Готов ли си? - попита го Скийт, като стана от пейката, на която седяха.
- Май да. - Теди шумно допи последните капки от колата и захвърли празната си чаша към коша за боклук. - Не виждам защо трябва да пазим това в такава тайна - изръмжа той. - Ако не беше толкова тайно, можехме да идваме тук по-често.