Спомените за германската окупация на Париж все още бяха пресни в паметта на Нита и тя изпитваше единствено презрение към симпатизантите на нацистите. От друга страна обаче, беше практична жена и Клоуи знаеше, че майка й не вижда смисъл да праща парите на Ева Перон, без значение колко безчестно бяха спечелени, на авеню „Монтен“, където властваше модна къща „Диор“.
След тази случка Клоуи започна да изрязва снимките на Ева Перон от вестниците и да ги лепи в албум с червени корици. В моментите, когато критиките на Нита ставаха особено хапливи, тя гледаше снимките и оставяше по някое случайно шоколадово петно по страниците, докато си спомняше как Евита Перон й бе казала, че някой ден ще стане голяма красавица.
През зимата, когато беше на четиринайсет, мазнините й чудодейно се стопиха заедно с апетита й за сладко и легендарните кости на Серитела най-сетне се очертаха ясно. Тя започна да прекарва часове, взряна в огледалото, омагьосана от елегантния и слаб образ в него. Сега, каза си, всичко ще бъде различно. Откакто се помнеше, се чувстваше отхвърлена в училище, но сега неочаквано се оказа част от вътрешния кръг. Не разбираше, че другите момичета са по-привлечени от новооткритата й самоувереност, отколкото от петдесет и шест сантиметровата талия. За Клоуи Серитела красотата означаваше приемане.
Нита изглеждаше доволна от отслабването й, така че, когато Клоуи се върна за лятната ваканция у дома в Париж, събра кураж да покаже на майка си няколко скици на рокли по неин дизайн с надеждата някой ден самата тя да стане модистка. Нита сложи рисунките на работната си маса, запали цигара и направи дисекция на всяка от тях с критичното око, което й бе донесло дизайнерската слава.
- Тази линия е нелепа. А пропорциите тук са напълно сбъркани. Виждаш ли как си съсипала тази с твърде много детайли? Къде ти е усетът, Клоуи? Къде ти е вкусът?
Клоуи сграбчи скиците и никога повече не повтори опита си.
Когато се върна в училище, се посвети на това, да стане по-красива, по-остроумна и по-популярна от всеки друг, решена никой да не заподозре, че непохватното дебело момиче все още живее в нея. Научи се да драматизира и най-тривиалното събитие в живота си с преувеличени жестове и екстравагантни въздишки и така всичко, което правеше, изглеждаше по-важно от онова, което останалите вършеха. Постепенно дори най-обикновеното събитие в живота на Клоуи Серитела се изпълваше с драма.
На шестнайсет отдаде девствеността си на брата на своя приятелка в градинската беседка срещу езерото Люцерн. Преживяването беше неловко и неудобно, но сексът накара Клоуи да се чувства елегантна. Тя бързо реши да го направи отново с някой по-опитен.
През пролетта на 1953 година, когато Клоуи беше на осемнайсет, Нита неочаквано почина от спукан апендикс. Клоуи беше зашеметена и смълчана по време на погребението на майка си, твърде вцепенена, за да разбере, че дълбочината на мъката й извира не толкова от смъртта, колкото от чувството, че никога не е имала майка. В ужаса си да остане сама, тя се озова в леглото на много по-възрастен от нея богат полски граф. Той й осигури временно убежище от страховете и шест месеца по-късно й помогна да продаде салона на Нита на зашеметяващо висока цена.
В края на краищата графът се върна при жена си и Клоуи устрои живота си с наследството. Беше млада, богата, без семейство и бързо започна да привлича бездейни младежи, които се заплитаха като позлатени нишки в тъканта на международното общество. Клоуи стана нещо като колекционерка, прелиташе от един на друг в търсене на мъжа, който да й даде безусловната любов, която никога не беше получила от майка си, мъжа, който щеше да я накара да спре да се чувства като нещастно дебело момиче.
Джонатан Дей, или Блек Джак, нахлу в живота й от срещуположната страна на рулетката в един хазартен клуб на Бъркли Скуеър. Дей беше получил прякора си Блек Джак не заради външния си вид, а заради склонността си към хазарта. На двайсет и пет вече беше унищожил три високоскоростни спортни коли и значителен брой жени. Той беше порочно красив американски плейбой от Чикаго, с кестенява коса, която падаше на немирни къдрици по челото му, и закачлив мустак. В много отношения не се различаваше от другите млади хедонисти, които съставяха голяма част от живота на Клоуи. Пиеше джин, носеше изискано ушити костюми и сменяше игралното поле всеки сезон. Но другите мъже не притежаваха склонността му към безразсъдност и способността му да рискува всичко -дори състоянието, което бе наследил от Американските железници - с едно-единствено завъртане на рулетката.