- Да, госпожо.
- Моля те, махни я заедно с шапката си, преди да влезеш вътре.
Франческа се изкикоти, когато възрастната жена изчезна през задната врата.
Дали изплю дъвката си в хортензиите.
- Само почакай - каза той заканително на Франческа.
Скийт се изкиска.
- Изглежда, за разнообразие, добрата Франси ще поеме малко от жегата вместо нас.
Дали му се усмихна.
- Почти виждам как госпожица Сибил потрива ръце в очакване да я докопа. - Той погледна Франческа. - Сериозна ли беше, като каза, че не си чела Фицджералд?
Франческа започваше да се чувства така, сякаш бе признала серийно убийство.
- Това не е престъпление, Дали.
- Тук е. - Той се изхили злобно. - Хайде да влизаме.
Къщата на Чери Стрийт имаше високи тавани, тежки орехови корнизи и светли стаи. Старите дървени подове на места бяха издраскани, няколко пукнатини помрачаваха измазаните стени, а във вътрешната декорация липсваше всякакъв усет за съчетаване. И все пак къщата излъчваше някакъв хаотичен чар. Тапети на ивици бяха залепени до тапети на цветя, а странната смесица от мебели беше оживена от плетени възглавнички и одеяла от многоцветни прежди. Растения, поставени в ръчно изработени керамични саксии, се гушеха в тъмните ъгли, гоблени украсяваха стените, а голф трофеи изскачаха отвсякъде - като подпирачки за врати, подпори за рафтове с книги, притискащи купчини от вестници или просто отразяващи светлината от слънчевите прозорци.
Три дни след пристигането им в Уайнет, Франческа се измъкна от стаята, където я беше настанила госпожица Сибил, и се запромъква през коридора. Под тениската на Дали, която падаше до средата на бедрата й, носеше изумителни копринени черни бикини, появили се чудодейно в малкия куп дрехи, които госпожица Сибил й беше заела, за да допълни гардероба й. Беше ги обула преди половин час, когато чу, че Дали се качва по стълбите и влиза в спалнята си.
След пристигането им едва го виждаше. Сутрин рано отиваше на полигона, от там на голф игрището и после бог знае къде, като я оставяше сама в компанията на госпожица Сибил. Франческа не бе прекарала в къщата и един ден, преди да й връчат екземпляр от „Нежна е нощта“ с приятелския съвет да не се цупи, когато нещата не се развиват според очакванията й. Безразличието на Дали я разстройваше. Той се държеше, сякаш между тях не се беше случило нищо, сякаш не бяха правили любов. Първоначално се опита да не обръща внимание, но сега беше решила, че трябва да започне да се бори за онова, което искаше, а то бе нещо повече от няколко нощи заедно.
Почука тихо с върха на нелакирания си нокът по отсрещната врата, опасявайки се, че госпожица Сибил ще се събуди и ще я чуе. Потръпна при мисълта какво би направила тази неприятна старица, ако разбереше, че Франческа се промъква по коридора до стаята на Дали за извънбрачен секс. Вероятно щеше да я прогони от къщата, крещейки „Блудница!“ с всичка сила. Когато не чу отговор от другата страна на вратата, Франческа почука малко по-силно.
Гласът на Дали прокънтя без предупреждение, като оръдие в нощната тишина.
- Ако си ти, Франси, влизай и спри да вдигаш толкова шум.
Тя се стрелна в стаята, съскайки като изпусната гума.
- Шшш! Ще те чуе, Дали. Ще разбере, че съм при теб.
Той стоеше напълно облечен и удряше голф топки с пътъра си през килима към празна бирена бутилка.
- Госпожица Сибил е ексцентрична - каза, докато преценяваше линията на удара, - но в никакъв случай не е светица. Мисля, че беше разочарована, когато й казах, че ще спим в отделни стаи.
Франческа също беше разочарована, но нямаше да повдига въпроса сега, когато гордостта й вече беше ужилена.
- Едва те виждам, откакто пристигнахме тук. Мислех си, че може да си още ядосан заради Звяра.
- Звяра?
- Онази проклета котка. - В гласа й се прокрадна следа от раздразнение. - Вчера пак ме ухапа.
Дали се усмихна, но после стана сериозен.
- Всъщност, Франси, помислих си, че може би ще е добре да си държим ръцете далеч един от друг за известно време.
Нещо в нея потръпна.
- Защо? Какво имаш предвид?
Топката чукна стъклото, когато ударът му намери целта си.
- Искам да кажа, че не мисля, че в този момент можеш да понесеш още неприятности в живота си, а трябва да знаеш, че по отношение на жените на мен не може да се разчита. - Той използва стика, за да придърпа друга топка. - Не че се гордея с това, ако ме разбираш, но така стоят нещата. Така че, ако ти се въртят идеи за бунгала, пълни с рози, или за хавлиени кърпи с надпис „Той“ и „Тя“, трябва да се отървеш от тях.
От старата горда Франческа все още се беше запазило достатъчно, че да успее да се изсмее снизходително въпреки буцата в гърлото си.