- Бунгало с рози? Сериозно, Дали, какво изобщо си мислиш? Аз ще се омъжа за Ники, не помниш ли? Това е последната ми забежка, преди да ми надянат оковите за постоянно.
Само дето нямаше да се омъжи за Ники. Миналата вечер се беше обадила отново с надеждата, че той вече се е прибрал и ще може да измоли от него малък заем, така че да не е толкова зависима от Дали по отношение на парите. Обаждането й събуди иконома, който й каза, че господин Гуинуик е на сватбено пътешествие. Франческа бе застинала със слушалката в ръка за известно време, преди да успее да затвори.
Дали вдигна поглед от пода.
- Истината ли ми казваш? Без Той и Тя? Без дългосрочни планове?
- Разбира се, че ти казвам истината.
- Сигурна ли си? Когато ме гледаш така, в изражението ти има нещо странно.
Тя се тръшна в един стол и огледа стаята, сякаш карамелените стени и рафтовете с книги до тавана бяха далеч по-интересни от мъжа пред нея.
- Очарование, скъпи - каза безгрижно, като преметна голия си крак през облегалката на стола и изви стъпало. - Все пак ти си единствен по рода си.
- И нищо повече?
- Боже, Дали. Не искам да те обидя, но не съм от типа жени, които биха се влюбили в беден голф играч от Тексас.
Да, такава съм - помисли си. - Точно такава жена съм.
- Е, имаш право. Да ти кажа, не мога да си представя да се влюбиш в който и да е бедняк.
Тя реши, че е дошло време да спаси малкото останало от гордостта й, така че се изправи и се протегна, разкривайки долния край на копринените си бикини.
- Е, скъпи, мисля да тръгвам, изглежда, ти имаш с какво да се занимаваш.
Той я погледна за минута, сякаш премисляше нещо. После посочи със стика към отсрещния край на стаята.
- Всъщност мисля, че можеш да ми помогнеш. Иди и застани там, ако обичаш.
- Защо?
- Просто го направи. Аз съм мъжът. Ти си жената. Прави каквото кажа.
Франческа направи гримаса, но после се подчини, като се движеше бавно.
- Сега смъкни тази тениска - нареди той.
- Дали!
- Хайде, това е сериозно и нямаме цяла нощ.
Той изобщо не изглеждаше сериозен, така че тя покорно свали тениската, без да бърза, и докато му се разкриваше, през тялото й премина топла вълна.
Дали огледа голите й гърди и черните копринени бикини. После подсвирна с възхищение.
- Истинска красота, мила. Вдъхновяваща гледка. Ще се получи по-добре, отколкото си мислех.
- Какво ще се получи? - попита тя притеснено.
- Нещо, което ние, професионалните голф играчи, правим като упражнение. Ти ще легнеш на килима в поза, която аз избера. Когато си готова, ще смъкнеш бикините си, ще посочиш някоя част от тялото си и аз ще проверя колко близо мога да стигна до нея с един удар. Това е най-доброто упражнение на света за подобряване на концентрацията.
Франческа се усмихна и постави една ръка на голия си хълбок.
- Мога да си представя колко е забавно да си събереш топките, след като свършиш.
- По дяволите, вие, британските жени, сте много умни.
- Твърде умни, за да ти позволим това.
- Опасявах се, че ще го кажеш. - Той подпря стика на един стол и тръгна към нея. - Предполагам, че просто ще трябва да измислим нещо друго, с което да запълним времето си.
- Като например?
Той се протегна и я придърпа в обятията си.
- Не знам. Но мисля усилено.
По-късно, докато лежеше в прегръдките му, замаяна от секса, тя мислеше колко е странно, че една жена, която бе отхвърлила принца на Уелс, се беше влюбила в Дали Бодин. Наклони глава така, че устните й да докоснат голите му гърди, и лекичко го целуна. Точно преди да потъне в сън, тя си каза, че ще го накара да я обикне. Щеше да стане жената, която той искаше да бъде, и после Дали щеше да я обикне толкова, колкото и тя него.
Сънят не идваше и не идваше при Дали - през тази нощ и през следващите две седмици. Можеше да усети как Хелоуин скоростно наближава и лежеше буден, опитваше се да се разсее, като играеше голф в главата си или мислеше за Франческа. За жената, която се беше описала като една от най-изтънчените на света само защото бе обиколила Европа и ядеше охлюви. Но по негово мнение Мис Каприз щеше да е научила дяволски много повече, ако беше прекарала няколко полувремена под трибуните на стадиона в гимназията на Уайнет.
Тя, изглежда, не беше прекарала достатъчно време между завивките, за да се отпусне истински с него, и той можеше да види как се тревожи дали ръцете й са на правилното място или дали се движи по начин, който му харесва. Беше му трудно да се наслаждава на цялата тази всеотдайност, насочена към него.
Знаеше, че тя почти се е самоубедила, че е влюбена в него, но едва ли щяха да са й нужни и двайсет и четири часа в Лондон, за да забрави името му. И все пак трябваше да признае, че когато най-накрая я качеше на самолета, част от него щеше да чувства липсата й въпреки факта, че тя бе упорито създание, което не се отказваше лесно от установените си навици. Не можеше да подмине огледало, без да прекара ден и половина да съзерцава образа си, и оставяше бъркотия навсякъде, откъдето минеше, сякаш очакваше някакви прислужници да вървят след нея и да чистят. Но трябваше да признае, че изглежда, полагаше усилия. Изпълняваше поръчките на госпожица Сибил в града и се грижеше за проклетата кривогледа котка, опитваше се да се сближи със Скийт, като му разказваше истории за всички филмови звезди, които бе срещала. Дори започна да чете Дж. Д. Селинджър. Но по-важното беше, че изглежда, най-накрая схвана идеята, че светът не е създаден за нейно удобство.