Тя пренебрегна лошото му настроение, когато се разнесе рок музиката.
- Ами ти? - попита го нахално. - Ти също ли ме харесваш?
Той размърда атлетичното си тяло при първите акорди на „Роден да бяга“, танцувайки на музиката на Спрингстийн толкова грациозно, колкото тя на ту-степа.
- Разбира се, че те харесвам - намръщи се. - Не съм чак толкова пропаднал, че да спя с теб, ако не те харесвах много повече от преди. Мамка му, обичам тази песен.
Франческа се надяваше на нещо по-романтично, но с Дали се беше научила да приема каквото й се предлага. Не споделяше ентусиазма му относно песента, която идваше от джубокса. Макар че не можеше да разбере напълно текста, схвана, че частта със скитниците, родени да бягат, е вероятно тази, която толкова много допада на Дали. Това не се припокриваше особено със собственото й разбиране за домашно блаженство, така че се концентрира върху мелодията, като нагаждаше движенията си към тези на Дали, както се беше научила да го прави толкова добре по време на нощните им танци в леглото. Той я погледна в очите и тя погледна в неговите, а музиката се завъртя около тях. Франческа чувстваше как ги свързва някаква невидима връзка, но после това чувство отлетя, когато в стомаха й се надигна неприятно усещане.
Не беше бременна, каза си. Не можеше да бъде. Лекарят много ясно й беше обяснил, че не може да забременее, докато цикълът й не се възстанови. Но гаденето, което изпитваше напоследък, я беше разтревожило достатъчно, че да отиде в библиотеката и да прегледа една от онези образователни брошури за забременяването. За нейно изумление, научи точно обратното и отчаяно започна да брои назад дните до първата нощ, когато тя и Дали се бяха любили. Беше почти преди месец.
Танцуваха отново, а после се върнаха на масата си. Дали бе положил длан на кръста й. Тя се наслаждаваше на докосването, на усещането да е жена, защитена от мъж, който се грижи за нея. Може би нямаше да е толкова лошо, ако е бременна, помисли си, докато сядаха на масата. Дали не беше мъж, който щеше да й връчи няколкостотин долара за аборт в местната клиника. Не че тя имаше желание да ражда дете, но започваше да учи, че всичко си има цена. Може би бременността щеше да го накара да й се посвети, а след като това се случеше, всичко щеше да се нареди чудесно. Тя щеше да го насърчи да спре да пие толкова много и да се концентрира повече върху голфа. После той щеше да започне да печели турнири и да изкарва достатъчно пари, за да могат да си купят къща в някой град. Нямаше да е онзи светски живот, който си представяше за себе си, но вече не се нуждаеше от всички онези околосветски екскурзии и знаеше, че ще е щастлива, докато Дали я обича. Щяха да пътуват заедно и той щеше да се грижи за нея, и всичко щеше да е перфектно.
Но картината не искаше да се избистри напълно в ума й, затова тя си пийна още малко бира.
Един женски глас, провлечен като мързеливото тексаско циганско лято, прекъсна мислите й.
- Хей, Дали - каза гласът тихо, - направи ли няколко бърдита за мен?
Франческа долови промяната в Дали, появата на будност, която допреди миг я нямаше, и вдигна глава.
До масата им стоеше и се взираше в Дали с палави сини очи най-красивата жена, която Франческа беше виждала. Дали скочи и с тихо възклицание я прегърна. Франческа имаше чувството, че времето замръзва, докато двете ослепителни руси създания притискаха глави - чистокръвни красиви американци, облечени в джинси и износени каубойски ботуши, свръхчовеци, които неочаквано я накараха да се почувства невероятно дребна и обикновена. Жената носеше стетсън, бутнат назад в облака от руса коса, който падаше в съблазнително безредие по раменете й, и беше оставила трите горни копчета на карираната си риза разкопчани, така че да разкриват пищната й гръд. Тънката й талия бе опасана с широк кожен колан, а тесните джинси обвиваха плътно хълбоците й и се спускаха в права линия по почти безкрайните й елегантни крака.
Жената погледна Дали в очите и каза нещо толкова тихо, че само Франческа го чу:
- Не смяташе, че ще те оставя сам на Хелоуин, нали, скъпи? - прошепна тя.
Страхът, който беше сграбчил сърцето на Франческа в студения си юмрук, изчезна внезапно, когато осъзна колко много си приличаха двамата. Разбира се... не трябваше да се стряска толкова. Естествено, че щяха да си приличат. Тази жена можеше да е само сестрата на Дали, загадъчната Холи Грейс.
Миг по-късно Дали го потвърди. Пусна високата руса богиня и се обърна към Франческа.
- Холи Грейс, това е Франческа Дей. Франси, представям ти Холи Грейс Бодин.
- Приятно ми е. - Франческа протегна ръката си и се усмихна топло. - Бих разпознала сестрата на Дали навсякъде, двамата много си приличате.