Холи Грейс дръпна ръба на стетсъна си и огледа Франческа с ясните си сини очи.
- Съжалявам, че ще те разочаровам, скъпа, но не съм сестра на Дали.
Франческа я огледа озадачено.
- Аз съм съпругата му.
15
Франческа чу Дали да я вика. Тръгна по-бързо, очите й бяха замъглени от сълзите. Сандалите й се плъзгаха по чакъла, докато тичаше през паркинга към магистралата. Но крачките й не можеха да се мерят с неговите и той я хвана, преди да стигне пътя.
- Имаш ли нещо против да ми кажеш какво става? - изкрещя той, като я улови за рамото и я обърна към себе си. -Защо бягаш, защо ме наруга и защо се изложи пред всички тези хора, които тъкмо започваха да си мислят, че си нормално човешко същество?
Той й крещеше, сякаш вината беше нейна, сякаш тя беше лъжец, измамник, коварна змия, която превръща любовта в предателство. Замахна с ръка и го зашлеви през лицето с всичка сила.
Той я зашлеви на свой ред.
Макар че беше достатъчно ядосан, че да я удари, не беше достатъчно ядосан, че да я нарани, така че приложи само частичка от силата си. И все пак тя беше толкова дребна, че загуби равновесие и се блъсна в една кола. Сграбчи страничното огледало с една ръка и притисна другата към бузата си.
- Исусе, Франси, едва те докоснах. - Той се втурна напред и се протегна да я хване.
- Копеле такова! - Тя се извърна към него и го удари отново, този път уцели челюстта му.
Той сграбчи двете й ръце и я разтърси.
- Сега се успокой, чуваш ли ме? Успокой се, преди да пострадаш.
Тя го ритна силно в пищяла, но кожата на най-стария му чифт каубойски ботуши не го предпази от острия връх на сандала й.
- Проклятие! - извика той.
Франческа се засили да го ритне отново. Той протегна здравия си крак, спъна я и я просна на чакъла.
- Проклето копеле! - изпищя тя, а по бузите й се размазаха сълзи и мръсотия. - Проклето измамно копеле! Ще си платиш за това! - Надигна се с желанието отново да му се нахвърли. Не й пукаше дали ще я нарани, дали ще я убие. Надяваше се да го направи. Искаше да я убие. Така или иначе, щеше да умре от ужасната болка, която я разяждаше отвътре като смъртоносна отрова. Ако той я убиеше, поне болката щеше да свърши бързо.
- Спри, Франси - извика той, докато тя се олюляваше на крака. - Не се приближавай или наистина ще пострадаш.
- Проклето копеле - изхлипа тя и избърса нос с ръката си. -Проклето женено копеле! Ще те накарам да си платиш! - После отново му се нахвърли - разглезена малка британска котка срещу огромна, свободна американска пума.
Холи Грейс стоеше сред тълпата, която се бе събрала пред вратата на „Роустабаут“ да гледа.
- Не мога да повярвам, че Дали не й е казал за мен - обърна се тя към Скийт. - Обикновено не са му нужни повече от трийсет секунди, за да обяви съществуването ми на жената, с която в момента е.
- Не ставай смешна - изръмжа Скийт. - Тя знае за теб. Говорили сме пред нея стотици пъти за теб. Ето защо е толкова бесен. Всеки на този свят знае, че вие двамата сте женени от тийнейджъри. Това е просто поредният пример за това, каква глупачка е тази жена. - Тревогата вдълба бръчка между рошавите му вежди, когато Франческа замахна за нов удар. - Знам, че Дали се опитва да я държи на разстояние, без да я нарани, но ако някой от тези ритници попадне близо до опасната зона, тя ще свърши в болницата, а той за нанесена телесна повреда в затвора. Виждаш ли какво ти казвах за нея, Холи Грейс? Никога не съм виждал друга толкова проблемна жена като тази.
Холи Грейс си пийна от бутилката на Дали, която бе взела от масата, после каза на Скийт:
- Ако мълвата за този малък спор стигне до господин Дийн Бийман, ще изритат Дали от професионалните турнири. Обществото не обича футболните играчи да бият жени, да не говорим за голфърите.
Холи Грейс забеляза проблясъка от сълзите по бузите на Франческа. Въпреки решимостта на Дали да държи това дребно момиче на разстояние, то продължаваше да го напада. Струваше й се, че около нея има нещо повече, отколкото Скийт й беше казал по телефона. И все пак жената не беше особено разумна. Само глупак би нападнал Дали Бодин, без да държи зареден пистолет в едната ръка и камшик в другата. Потрепна, когато един от ритниците на Франческа успя да го засегне под коляното. Той бързо отвърна и успя да я обездвижи частично, като прикова и двата й лакътя зад гърба й и притисна лицето й до гърдите си.
Холи Грейс каза тихо на Скийт:
- Приготвя се отново да го ритне. По-добре да се намесим, преди нещата да отидат твърде далеч. - Подаде бутилката на мъжа до нея. - Аз ще се погрижа за Дали. Ти хвани нея, Скийт.