Едно от момчетата беше отишло да извика Дали и се върна с него след по-малко от десет минути. Когато Дали я видя, облегната на колата, с мокри петна по джинсовия си сукман, той скочи от електрическата количка и се затича към нея.
- Казвам ти, Холи Грейс, играта тъкмо се подреждаше отлично за мен .... Не можа ли да изчакаш още мъничко? - После се разсмя, вдигна я с мокрите дрехи и я задържа, притисната, до гърдите си, когато една контракция не я накара да изплаче.
Докато мислеше за това, Холи Грейс почувства в гърлото й да засяда буца.
- Дани беше толкова красиво бебе - прошепна на Дали. -Помниш ли колко уплашени бяхме, когато след болницата го донесохме вкъщи?
Отговорът му бе тих и твърд.
- Хората се нуждаят от разрешително, за да имат куче, но ни оставят да изнесем бебе от болницата, без да ни зададат и един въпрос.
Тя скочи от стъпалата.
- По дяволите, Дали! Искам да оплача нашето малко момче. Искам да го оплача с теб тази вечер, не да слушам как съсипваш всичко.
Той сведе глава.
- Не трябваше да идваш. Знаеш какъв съм по това време на годината.
Холи Грейс положи длан на главата му, сякаш го кръщаваше.
- Опитай тази година да оставиш Дани да почива в мир.
- Щеше ли да можеш да го направиш, ако ти го беше убила?
- Аз също знаех за капака на резервоара.
- И ми каза да го поправя. - Той се изправи бавно и се облегна на перилата на верандата. - Каза ми два пъти, че пантата е счупена и че съседските момчета често издърпват капака, за да хвърлят камъни долу. Не беше ти тази, която остана у дома с Дани този следобед. Не беше ти тази, която се предполагаше, че го гледа.
- Дали, ти учеше. Не е, като да си лежал пиян на пода, когато той се е измъкнал навън.
Тя затвори очи. Не искаше да мисли за тази част - за малкото си двегодишно момче, припкащо през двора към резервоара и поглеждащо надолу в него с бездънно любопитство. Губи равновесие... Пада напред... Не искаше да си представя това малко момче, което се бори за живота си в усойната вода и плаче. Какво си беше мислило накрая, когато всичко, което е виждало, е бил кръг светлина далеч над него? За нея ли си е мислило, за майка си, която не е била там, за да го издърпа на сигурно място в прегръдките си, или е мислило за баща си, който го целуваше, лудееше с него и го прегръщаше толкова силно, че чак пищеше? Какво си е мислило в този последен миг, докато малките му дробове са се пълнели с вода?
Като премигна през сълзи, тя отиде при Дали и обви с ръка кръста му. После положи челото си на рамото му.
- Бог ни дарява живота - каза тя. - Нямаме никакво право да поставяме условия.
Той започна да трепери и Холи Грейс се прилепи по-плътно към него.
Франческа ги наблюдаваше откъм ореховото дърво близо до верандата. Нощта беше тиха и тя чу всяка дума. Чувстваше се зле... още по-зле отпреди, когато бе избягала от кръчмата. Собствената й болка сега изглеждаше повърхностна, сравнена с тяхната. Изобщо не познаваше Дали. Никога не бе виждала в него друго освен засмения тексаски шегаджия, който отказваше да приеме живота на сериозно. Беше скрил съпругата си от нея... смъртта на сина си. Докато гледаше двете съсипани от скръб фигури, застанали на верандата, интимността между тях изглеждаше солидна като самата къща - интимност, създадена от общия им живот, от споделеното щастие и мъка. Тогава осъзна, че тя и Дали не бяха споделили нищо повече от телата си и че любовта има дълбини, които дори не си беше представяла.
Гледаше как Дали и Холи Грейс изчезват в къщата. За един кратичък миг най-добрата част от нея се надяваше, че ще намерят утеха един с друг.
да се продадеш, отколкото да останеш и да се опиташ да работиш срещу системата отвътре.
- Просто млъкни, ако обичаш.
Дали само си въобразяваше, или Джери наистина звучеше по-несигурен?
- Ти можеш да станеш чудесен адвокат - настоя тя. - Смел и неподкупен. Като средновековен рицар в битка за справедливост.
- Ще си помисля, ясно? - тросна се той. - Ще си помисля, след като стигна в Мексико. Помни, че ми обеща да ме закараш по-близо до Дел Рио, преди да мръкне.
- Боже, Джери, не можеш ли да мислиш за друго освен за себе си?
Той я погледна с отвращение.
- Светът е на път да се взриви, а ти самата мислиш единствено как да продаваш парфюми.
Тя отказа да се впусне в поредното състезание по крещене с него и те пропътуваха в мълчание останалата част от пътя до къщата. Докато Наоми паркираше колата, Джери се взираше нервно през рамо към улицата. Когато не видя нищо подозрително, се отпусна достатъчно, че да се облегне назад и да проучи къщата.