- Ще бъдеш, когато приключа с теб - настоя жената. -Просто ми обещай, че няма да изчезнеш отново, без да оставиш телефонен номер. От сега нататък винаги казвай на агента си къде отиваш.
- Нямам агент.
- Ще оправим и това.
Франческа осъзна, че за нея няма да има вълшебници. Никой нямаше да се погрижи за нея. Нямаше никакви магически договори, които да я спасят в последния момент. Зърна отражението си в огледалото, което госпожица Сибил бе обточила с раковини. Косата й беше разрошена, лицето й бе издрано и насинено. Погледна надолу и видя мръсотията и засъхналата кръв по ръцете си. Как изобщо си беше помислила, че ще може да живее само със силата на красотата си? Сравнена с Холи Грейс и Дали, беше втора класа. Клоуи грешеше. Да изглеждаш хубава, не беше достатъчно - винаги имаше някой по-хубав от теб.
Тя се извърна и мълчаливо излезе.
Измина почти час, преди Наоми Танака да си тръгне, а Холи Грейс да се върне в спалнята на Дали. Изглежда, колата под наем на Наоми беше изчезнала, докато тя бе вътре в къщата, и се наложи госпожица Сибил да я закара до единствения хотел в Уайнет. Наоми бе дала време на Холи Грейс до следващия ден да прегледа договора и да се консултира с адвокат. Не че Холи Грейс имаше съмнения да подпише. Сумата, която предлагаха, беше зашеметяваща - сто хиляди долара само за да се поврътва пред камерите и да се здрависва с клиентите по парфюмерийните щандове в магазините. Спомни си дните в Брайн, Тексас, когато живееше с Дали в студентско общежитие и се опитваше да изкара достатъчно пари за храна.
Все още облечена в синята тениска на Дали и с по една чаша кафе във всяка ръка, тя затвори вратата на спалнята му с бедро. Леглото изглеждаше като военна зона с разхвърляните завивки, омотани около хълбоците му. Дори заспал, Дали, изглежда, не можеше да намери покой. Тя постави едната чаша на нощното шкафче и отпи от своята.
Дръзкото момиче. Звучеше точно като за нея. Дори моментът бе подходящ. Беше уморена да се бори с момчетата от бранша, уморена да се налага да работи два пъти повече от всеки друг, за да постигне същото. Беше готова за нов старт в живота, за шанс да изкарва много пари. Отдавна беше решила, че когато такава възможност почука на вратата й, тя ще е там, за да отвори.
С кафето в ръка, седна в стария стол и постави крак върху голото коляно на другия. Тъничката златна гривна около глезена й улови слънчевите лъчи и пръсна трепкащо дъговидно отражение по тавана над главата й. В ума й проблясваха различни образи - дизайнерски дрехи, кожени палта, прочути нюйоркски ресторанти. След всичката работа, след всичките години на блъскане в каменни стени шансът на живота й най-сетне бе кацнал на рамото й.
Обви топлата чаша с ръка и погледна към Дали. Хората, които знаеха, че пътищата им се бяха разделили, винаги питаха защо не се разведат. Не можеха да разберат, че на Холи Грейс и Дали все още им харесваше да са женени. Те бяха семейство.
Погледът й се плъзна по твърдата извивка на прасеца му, чиято гледка някога предизвикваше силно желание у нея. Кога бяха правили любов за последно? Не можеше да си спомни. Всичко, което знаеше, бе, че в мига, в който двамата скачаха в леглото, старите им проблеми се връщаха. Холи Грейс беше отново безпомощно младо момиче, нуждаещо се от закрила, а Дали беше съпруг тийнейджър, който отчаяно се опитваше да поддържа семейство, докато провалът тегнеше над него като тъмен облак. Сега, когато стояха далеч един от друг, с облекчение се бяха отървали от онези свои стари роли. Най-накрая бяха решили, че любовници имаше колкото щеш, но най-добър приятел се намираше трудно.
Дали простена и се обърна по корем. Тя го остави на спокойствие още няколко минути, докато той заравяше лице във възглавниците и протягаше краката си. Накрая се изправи и седна на ръба на леглото. Остави чашата си и му подаде неговата.
- Донесох ти малко кафе. Изпий го и ти гарантирам, че ще се почувстваш почти като човек към края на седмицата.
Дали се отпусна на възглавниците, подпрени на таблата, и с полуотворени очи повдигна ръка. Тя му връчи чашата, после отметна един кичур руса коса, паднала над челото му. Дори с разрошена коса и набола брада успяваше да изглежда великолепен. Докато живееха заедно, сутрешният му вид обикновено я разгневяваше. Когато тя се събуждаше, изглеждаше като божия гняв, а той - като филмова звезда. Той все й повтаряше, че е най-хубава сутрин, но тя така и не му повярва. Дали не беше обективен по отношение на нея. Той я смяташе за най-красивата жена на света, без значение колко зле изглежда.