- Виждала ли си Франси тази сутрин? - промърмори той.
- Преди малко я видях за около три секунди в дневната, после избяга. Дали, не че критикувам вкуса ти към жените, но тя ми изглежда малко вятърничава. - Холи Грейс се облегна на възглавниците и сви колене, като се изкикоти при спомена за сцената на паркинга на „Роустабаут“. - Тя наистина те нападна снощи, нали? Възхищавам й се за това. Единствената друга жена, която се е изправяла срещу теб, съм аз.
Той обърна глава и я изгледа.
- Така ли? Е, това не е единственото общо нещо между вас. И двете говорите твърде много сутрин.
Холи Ерейс не обърна внимание на лошото му настроение. Дали винаги беше нацупен, когато се събудеше, но тя обичаше да говори сутрин. Понякога можеше да изтръгне някое интересно парченце информация от него, ако го обработваше, преди да се е разсънил напълно.
- Трябва да ти кажа, че според мен тя е най-интересното същество, което си прибирал от улицата, от доста време насам. Дори е по-забавна от онова джудже клоун, което пътуваше с родеото. Скийт ми каза как е потрошила стаята ти в Ню Орлиънс. Как ми се ще да го бях видяла. - Тя подпря лакът на възглавницата до главата му и легна на една страна. - От чисто любопитство, защо не си й казал за мен?
Дали изгледа за момент Холи Грейс над ръба на чашата си, а после я отдалечи от устните си, без да отпие.
- Не ставай смешна. Тя знае за теб. През цялото време говорех за теб пред нея.
- Това ми каза и Скийт, но се чудя дали в някой от тези разговори случайно сте употребили и думата „съпруга“?
- Разбира се, че съм. Или поне Скийт. - Той прокара пръсти през косата си. - Не знам... някой със сигурност я е споменал. Може би госпожица Сибил.
- Съжалявам, скъпи, но на мен ми изглеждаше, че тя чува лошите новини за първи път.
Дали нетърпеливо остави чашата си.
- По дяволите, какво значение има? Франси е твърде влюбена в себе си, за да я е грижа за някой друг. Доколкото зависи от мен, тя е минало.
Холи Грейс не беше изненадана. Битката на паркинга предишната вечер изглеждаше като окончателна раздяла... освен ако участниците в нея не се обичаха отчаяно, също както бе между нея и Дали навремето.
Той отметна рязко завивките и стана от леглото, облечен само в бял памучен слип. Холи Грейс си позволи да се наслади на стегнатите мускули по раменете му и на силните му бедра. Зачуди се как на мъжете им бе хрумнало, че жените не обичат да гледат мъжки тела. Вероятно това го бе измислил някой дървен философ с докторска титла, двойна гуша и шкембе.
Дали се извърна и видя, че го наблюдава. Намръщи се, макар Холи Грейс да подозираше, че вероятно се наслаждава.
- Трябва да открия Скийт и да се уверя, че й е дал достатъчно пари за самолетен билет. Ако продължи да се мотае наоколо, ще се забърка в повече неприятности, отколкото може да понесе.
Холи Грейс го погледна по-внимателно и изпита необичаен пристъп на ревност. Отдавна не беше възразявала срещу аферите на Дали с други жени, особено след като и тя получаваше своя дял от красивите мъже. Но не й харесваше представата той да се грижи твърде много за жена, която не е получила одобрението й, което показваше точно колко тесногръда християнка е.
- Ти наистина я харесваш, нали?
- Ставаше - отвърна той уклончиво.
Холи Грейс искаше да разбере повече, например колко добра е била в леглото Мис Каприз, след като Дали вече бе имал най-доброто. Но знаеше, че той ще я нарече лицемерка, така че за момента възпря любопитството си. Освен това сега той вече бе напълно буден и можеше да му каже наистина важните новини. Седна със скръстени крака в средата на леглото и го осведоми за събитията от сутринта.
Той реагира точно така, както беше очаквала.
Тя му отвърна да върви по дяволите.
Той каза, че се радва за работата, но отношението й го притеснява.
- Отношението ми си е моя работа - тросна му се тя.
- Някой ден ще научиш, че щастието не се купува с пари, Холи Грейс. Нужно е нещо повече.
- Откога стана експерт по щастието? Би трябвало да е очевидно за всеки, който не е полуидиот, че да си богат е по-добре, отколкото да си беден, и че само защото ти си решил да се проваляш цял живот, не значи, че и аз трябва да го правя.
Продължиха да се дразнят в този дух още известно време, после прекараха няколко минути, крачейки мълчаливо из спалнята. Дали позвъни на Скийт. Холи Грейс влезе банята и се облече. Някога щяха да нарушат каменното си мълчание с гневно любене, опитвайки се неуспешно да използват телата си, за да разрешат проблемите, с които умовете им не можеха да се справят. Но сега не се докоснаха и постепенно гневът им се изпари. В крайна сметка слязоха долу заедно и си поделиха останалото кафе.