- Ще те взема от майка ти в шест - извика Дали след нея, докато тя вървеше към паркинга. - Можеш да ме поканиш на барбекю.
Докато файърбърдът на Холи Грейс излизаше от паркинга, Дали подаде на Скийт стика си.
- Да се върнем на игрището и да изиграем няколко дупки. И ако дори заподозреш, че мисля да използвам отново този стик, просто ме застреляй.
Но дори без въпросния стик, Дали игра зле. Знаеше какъв е проблемът и той нямаше нищо общо със замаха и техниката му на игра. В ума му имаше твърде много жени. Чувстваше се зле заради Франси. Колкото и да се опитваше, не можеше да си спомни дали й е казал, че е женен. И все пак това не беше извинение за начина, по който тя се бе държала онази нощ на паркинга, сякаш двамата си бяха направили кръвни тестове и бяха внесли предплата за сватбените пръстени. По дяволите, той й бе казал, че нещата не са сериозни. Какво не беше наред с тези жени? Казваш им в лицето, че няма да се ожениш за тях, а те кимат сладко, отвръщат, че разбират и че се чувстват по същия начин, но изобщо не знаеш какво им е в главата. Това беше една от причините, поради която не искаше развод. Това и фактът, че двамата с Холи Грейс бяха семейство.
След две поредни двойни богита Дали реши да приключи с играта за деня. Отърва се от Скийт и се разходи за малко из игрището, като мушкаше храстите със стика си и избутваше загубени топки, както бе правил като дете. Когато измъкна една съвсем нова топка изпод листата, осъзна, че сигурно е почти шест, а той все още не се е изкъпал и преоблякъл, за да вземе Холи Грейс. Щеше да закъснее, а тя щеше да е бясна. Толкова много пъти беше закъснявал, че накрая Холи Грейс се беше отказала да се бори с това. И преди шест години беше закъснял. Трябваше да са пред погребалното бюро в десет, за да вземат малкия ковчег, но той не се появи до обед.
Примигна силно. Понякога божата все още го прорязваше остро и свирепо като наточен нож. Понякога умът му играеше номера и той виждаше лицето на Дани толкова ясно, като своето собствено. А после виждаше устата на Холи Грейс да се изкривява в ужасена гримаса, когато й казваше, че момченцето й е мъртво, че той е допуснал малкото сладко русокосо дете да умре.
Замахна и нанесе злостен удар по туфа бурени със стика си. Нямаше да мисли за Дани. Щеше да мисли за Холи Грейс. Щеше да мисли за онзи далечен есенен ден, когато бяха на седемнайсет, есента, когато запалиха пожара в себе си за първи път...
- Ето я, идва! Мили Боже, Дали, погледни тези цици!
Ханк Симборски се облегна на тухлената стена зад железарията, където хулиганите от гимназията в Уайнет се събираха всеки ден по обед, за да пушат. Ханк сграбчи гърдите си и сръга Ричи Райли с лакът.
- Умирам, боже! Умирам! Нека стисна поне веднъж тези гърди, за да си отида като щастлив мъж!
Дали запали втора цигара „Марлборо“ от фаса на предишната и погледна през дима към Холи Грейс Кохаган, която вървеше към тях с вирнат нос и притиснат към евтината й памучна блуза учебник по химия. Косата й беше прибрана назад с широка жълта лента. Носеше синя пола и бял чорапогащник на ромбове, като онзи, който беше виждал опънат по пластмасовите крака на витрината на „Улуърт“. Не харесваше Холи Грейс Кохаган, макар че тя беше най-красивото момиче в гимназията на Уайнет. Държеше се надменно с останалата част от света, което го караше да се смее, защото всички знаеха, че тя и майка й живеят от подаянията на чичо й Били Т. Дентън, аптекар в „Пюрити Дръгс“. Дали и Холи Грейс бяха единствените наистина бедни деца в подготвителния клас за колежа, но тя се държеше така, сякаш е равна на другите, докато той дружеше с момчета като Ханк Симборски и Ричи Райли, така че всички да знаят, че не му пука.
Ричи се отдели от стената и се придвижи напред, за да привлече вниманието й, като изду гърдите си, за да компенсира факта, че тя беше е една глава по-висока от него.
- Здрасти, Холи Грейс, искаш ли цигара?
Ханк се приближи бавно, като се опитваше да изглежда хладнокръвен, но не успяваше напълно, защото лицето му бе започнало да почервенява.
- Вземи си една от моите - предложи й той, като измъкна пакет „Уинстън“.
Дали наблюдаваше как Ханк се надига на пръсти в опит да добави към ръста си още някой сантиметър, което все още не беше достатъчно, за да го изравни с амазонката Холи Грейс.
Тя погледна и двамата, сякаш бяха купчина кучешки лайна, и се отдалечи. Отношението й вбеси Дали. Само защото от време на време Ричи и Ханк се забъркваха в неприятности и не бяха в подготвителния клас не означаваше, че тя трябва да се отнася с тях като с червеи или нещо такова, особено когато сама носеше евтини чорапогащи и дрипава пола, с която я беше виждал стотици пъти. С цигарата, провиснала от ъгъла на устата му, Дали тръгна наперено към нея, раменете му се бяха превили под яката на дънковото яке, очите му се приевиваха от дима, с неприветливо, твърдо изражение на лицето. Дори без токовете на каубойските си ботуши беше достатъчно висок, за да накара Холи Грейс да погледне нагоре.