Изпречи се на пътя й и сви горната си устна в нещо като усмивка, така че тя да разбере точно с какъв тип си има работа.
- Приятелите ми ти предложиха цигара - каза той много бавно и тихо.
Тя също сгърчи горната си устна.
- Отказах им.
Дали присви очи малко повече и я погледна още по-гадно, беше време тя да си спомни, че е зад училището с истински мъж и никое от онези излъскани подгответа, които винаги точеха лиги по нея, не беше наоколо да й помогне.
- Не чух да им казваш „не, благодаря“ - проточи той.
Тя вирна брадичка и го погледна право в очите.
- Чух, че си педал, Дали. Вярно ли е? Говори се, че си толкова красив, че ще те номинират за кралица на красотата.
Ханк и Ричи се разкикотиха. Двамата не смееха да дразнят Дали за външния му вид, тъй като той ги преби още първия път, когато опитаха, но това не означаваше, че не се наслаждаваха да гледат, когато някой друг го прави. Дали стисна зъби. Мразеше лицето си и беше направил всичко по силите си, за да го съсипе с навъсеното си изражение. Дотук само госпожица Сибил Чандлър бе успяла да го прозре. Възнамеряваше това да си остане така.
- Не трябва да обръщаш внимание на клюките - тросна се той. - Аз поне не обърнах, когато разправяха, че се предлагаш на всяко момче в горния курс. - Това беше лъжа. Част от привлекателността на Холи Грейс се състоеше във факта, че никой не бе успял да се приближи до нея на повече от няколко половинчати опипвания и целувки.
Кокалчетата й постепенно побеляха от стискането на учебника, но като се изключи това, тя не издаде емоциите си дори с трепване.
- Твърде лошо, че никога няма да си сред тях - надсмя му се.
Поведението й го разяри. Караше го да се чувства нищожен и безполезен, жалък мъж. Никоя жена не беше говорила така на неговия старец Джейси Бодин и никоя жена нямаше да говори така и на него. Приближи се, така че да се извиси над нея, и тя да почувства заплахата от твърдата като стомана мъжка плът, която се готви да я премаже. Холи Грейс рязко отстъпи встрани, но той беше по-бърз. Захвърли цигарата си на асфалта и започна да я притиска, докато тя не опря гръб в тухлената стена.
Зад него Ханк и Ричи издаваха мляскащи звуци с усти и подсвиркваха, но Дали не им обръщаше внимание. Холи Грейс все още стискаше учебника по химия в ръцете си, така че вместо да почувства гърдите й до своите, усещаше само твърдите кокалчета на пръстите й. Опря ръцете си на стената от двете й страни и се наведе към нея, като прикова хълбоците й със своите и се опита да не обръща внимание на сладня аромат на дългата й руса коса, който му напомняше за цветя и свеж пролетен въздух.
- Ти не знаеш какво да правиш с един истински мъж - подигра й се той, като размърда хълбоците си срещу нея. - Твърде си заета да бъркаш в гащите на онези богаташчета, за да разбереш.
Изчака я да се предаде, да сведе ясните си сини очи, да се смути и тогава да я пусне.
- Свиня! - изплю тя, като го гледаше предизвикателно. -Твърде си невеж, за да осъзнаеш колко жалък си всъщност.
Ричи и Ханк започнаха да дюдюкат. Дали искаше да ги удари... да удари нея... Щеше да я накара да свали гарда!
- Така ли? - подсмихна се и грубо плъзна ръката си по нея до подгъва на полата й, като в същото време притискаше тялото й към стената, така че да не може да се измъкне. Тя премигна. Клепачите й се отвориха и затвориха веднъж, два пъти. Не каза нищо, не се съпротивляваше.
Дали пъхна ръката си под полата й и докосна крака й през чорапогащника, без да си позволява да мисли за това, колко много иска да го направи, колко често бе мечтал за тези крака.
Тя стисна челюсти и зъбите й изскърцаха, но не каза и дума. Беше твърда като стомана, готова да се изправи срещу всеки мъж, който дръзнеше да я погледне. Дали си помисли дали да не я вземе веднага, на това място. Тя нямаше дори да се съпротивлява. Вероятно го искаше. Точно това му беше казвал Джейси за жените - че обичат мъже, които вземат онова, което им харесва. Докато Скийт твърдеше, че не е вярно, че жените искат мъже, които ги уважават, но може би Скийт беше просто твърде мекушав.
Холи Грейс го гледаше, а сърцето в гърдите му блъскаше силно. Той придвижи ръката си към вътрешната част на бедрото й. Тя не помръдна. Лицето й беше въплъщение на предизвикателството. Всичко в нея му казваше колко е твърда - очите, потръпването на ноздрите, стиснатите челюсти. Всичко, освен малкото безпомощно вибриране, което бе започнало да изкривява устата й.