Дали се отдръпна рязко, зарови ръце в джобовете на джинсите си и прегърби рамене. Ричи и Ханк се изхилиха. Твърде късно осъзна, че трябваше да се отдръпне по-бавно. Сега изглеждаше така, сякаш тя го е победила, сякаш отстъпва. Холи Грейс го изгледа, като че ли беше буболечка, която тъкмо бе смачкала с петата си, и после се отдалечи.
Ханк и Ричи започнаха да го дразнят, затова той не престана да се фука колко му е навита тя всъщност и какъв късмет щяла да има, ако си го получеше. Но през цялото време, докато говореше, стомахът му продължаваше да се свива, сякаш бе ял нещо развалено, и не можеше да забрави безпомощното потрепване в ъгълчето на меката й розова уста.
Същата вечер се озова на алеята зад „Пюрити Дръгс“, където тя работеше при чичо си след училище. Облегна гръб на стената на магазина и зарови токовете на ботушите си в прахта. Помисли си, че в момента трябваше да е със Скийт на тренировъчното поле и да упражнява удари с ууд номер три. Само дето не го беше грижа за ууд номер три. Не го беше грижа за голфа, за състезанията с момчетата в клуба или за нещо друго. А само за това, как да се реваншира в очите на Холи Грейс Кохаган.
На външната стена имаше вентилационна решетка на двайсетина сантиметра над главата му. От време на време чуваше звуците, идващи от склада от другата страна - изпусната кутия, Били Ти, който крещи поръчки, далечния звън на телефона. Постепенно звуците отмираха с наближаването на часа за затваряне, докато накрая чу гласа на Холи Грейс толкова ясно, че явно стоеше под вентилационния отвор.
- Ти тръгвай, Били Ти. Аз ще заключа.
- Не бързам за никъде, захарче.
Дали ясно си представи Били Ти, облечен в бяла аптекарска манта и с червендалесто лице, което гледа над големия му нос към момчетата, дошли да си купят презервативи. Били Ти бе взел няколко от рафта зад себе си, сложил ги беше на тезгяха и после като котка, която си играе с мишките, ги покрива с ръка и казва: „Ако ги купите, ще кажа на майките ви“. Дали го беше погледнал право в очите и отвърнал, че ги купува, за да може да изчука майка му. Това беше накарало стария Били Ти да замлъкне.
Гласът на Холи Грейс се разнесе отново.
- Тогава ще си тръгвам, Били Ти. Имам доста да уча за утре.
Гласът й звучеше странно, притеснено и прекалено любезно.
- Не още, скъпа - отвърна чичо й с мазен като нефт глас. -По-рано тази седмица ми се измъкна. Отпред вече е заключено. А сега ела тук.
- Не, Били Ти, аз не... - Холи Грейс спря рязко, сякаш нещо бе запушило устата й.
Дали се изпъна до стената, а сърцето заблъска в гърдите му. Чу непогрешимия звук на стон и стисна очи. Боже... ето защо странеше от всички момчета в гимназията. Отдаваше се на чичо си. На собствения си чичо.
Заля го чиста ярост. Без никаква представа какво планира да направи, след като влезе, той се втурна към задната врата и я отвори. По рафтовете на коридора бяха подредени празни кашони, пакети с хартиени кърпички и тоалетна хартия. Премигна, за да пригоди зрението си към полумрака. Складът беше отляво, вратата му беше открехната и можеше да чуе гласа на Били Ти.
- Толкова си хубава, Холи Грейс. Да... о, да...
Ръцете на Дали се свиха в юмруци. Тръгна към вратата и надникна. Призля му.
Холи Грейс беше просната на стария диван, белият й чорапогащник бе смъкнат до глезените, а едната ръка на чичо й се бе мушнала под полата й. Били Ти беше коленичил до дивана и пуфтеше като парен локомотив, докато се опитваше да й досъбуе чорапогащника и да я гали едновременно. Беше с гръб към вратата, затова не видя, че Дали го гледа. Холи Грейс лежеше с обърнато към вратата лице и стиснати очи, сякаш не искаше да се откъсне и за секунда от това, което Били Ти й правеше.
Дали не можеше да се насили да отвърне поглед и докато гледаше, последните му романтични блянове за нея умряха. Били Ти свали чорапогащника й и започна да се бори с копчетата на блузата. Най-накрая я разкопча и избута сутиена й нагоре. Дали зърна за миг голите гърди на Холи Грейс, пълни и обли, точно каквито си ги беше представял.
- О, Холи Грейс - изстена Били Ти, все още коленичил на пода пред нея. Вдигна полата до кръста й и започна да се бори с ципа си. - Кажи ми колко много го искаш. Кажи ми колко съм добър.
Дали имаше чувството, че ще повърне, но не можеше да помръдне. Не можеше да избяга от гледката на тези дълги грациозни крака, разтворени толкова непохватно на дивана.
- Кажи ми - повтаряше Били Ти. - Кажи ми колко много го желаеш, захарче.