Холи Грейс не отвори очи, не каза и думичка. Тя просто извърна лицето си към старата плетена възглавница на дивана. Дали почувства по гръбнака му да пробягват ледени тръпки и настръхна.
- Кажи ми! - повтори Били Ти по-високо. А после рязко замахна с юмрук и я удари в корема.
Холи Грейс нададе приглушен ужасен вик и тялото й се сгърчи. Дали имаше чувството, сякаш юмрукът на Джейси се беше приземил върху собствения му корем, и в главата му избухна бомба. Той се втурна напред, всеки нерв в тялото му бе готов да експлодира. Били Ти чу шума и се обърна, но преди да успее да помръдне, Дали го беше проснал на бетонения под. Били Ти погледна към него, тлъстото му лице бе свъсено в неверие като на злодей от комикс. Дали замахна с крак и го изрита силно в стомаха.
- Ах, ти... боклук - изохка Били Ти и се хвана за корема. -Лайнян боклук...
- Не! - изпищя Холи Грейс, когато Дали се накани да продължи. Тя скочи от дивана, втурна се към него и сграбчи ръката му. - Не, не го прави! - Лицето й беше изкривено от страх, докато се опитваше да го издърпа към вратата. - Не разбираш - изплака тя. - Само влошаваш нещата!
Дали й каза много тихо:
- Веднага си вземи дрехите и излез в коридора, Холи Грейс. Двамата с Били Ти малко ще си поговорим.
- Не... моля те...
- Тръгвай!
Тя не помръдна. Макар Дали да не искаше нищо друго, освен да се взира в красивото й покрусено лице, той се насили да погледне към Били Ти. Въпреки че фармацевтът бе по-тежък от него, беше дебел и разпуснат и Дали не мислеше, че ще изпита затруднение да го пребие.
Били Ти, изглежда, също го осъзнаваше, защото малките му свински очички се свиха от страх, докато закопчаваше ципа на панталона си и се опитваше да се изправи на крака.
- Разкарай го от тук, Холи Грейс - изпръхтя той. - Разкарай го или ще си платиш за това.
Холи Грейс хвана ръката на Дали и го дръпна толкова силно към вратата, че той едва запази равновесие.
- Върви си, Дали - замоли го тя, а гласът й излизаше на задъхани хрипове. - Моля те... моля те... върви си...
Тя беше боса и с разкопчана блуза. Докато се откопчваше от нея, той видя следи от натъртване между гърдите й и устата му пресъхна от страховете на собственото му детство. Пресегна се и отмести блузата от гърдите й, като изрече тихо проклятие, когато видя мрежата от синини по кожата й, някои от тях стари и избелели, други - съвсем пресни. Очите й бяха големи и измъчени, молеха го да не казва нищо. Но докато се взираше в тях, молбата изчезна, заменена от неподчинение. Тя се загърна и го погледна така, сякаш току-що беше прочел дневника й.
Гласът на Дали беше като шепот.
- Той ли ти стори това?
Ноздрите й потръпнаха.
- Паднах. - Облиза устните си и част от предизвикателството й изчезна, когато очите й нервно се стрелнаха към чичо й. - Всичко е... наред, Дали. Аз и Били Ти... Всичко е наред.
Неочаквано лицето й се сгърчи и той усети тежестта на нещастието й, сякаш бе негово. Пристъпи към Били Ти, който се беше изправил на крака, макар че все още бе леко приведен и се държеше за корема.
- Какво си й казал, че ще й направиш, ако проговори? - попита Дали. - С какво я заплашваш?
- Не ти влиза в работата - изсъска Били Ти, опитвайки се да се промъкне към вратата.
Дали застана на пътя му.
- Какво каза, че ще ти направи, Холи Грейс?
- Нищо. - Гласът й звучеше безжизнен и равен. - Не е казвал нищо.
- Ако споменеш и една дума за това, ще насъскам шерифа срещу теб - кресна Били Ти на Дали. - Ще му кажа, че си разбил магазина ми. Всички в града знаят, че си боклук, и моята дума ще тежи повече от твоята.
- Така ли? - Без предупреждение Дали взе кутия с надпис „Чупливо“ и я хвърли с всичка сила срещу стената, зад главата на Били Ти. Звукът от счупено стъкло отекна в склада. Холи Грейс вдиша шумно, а Били Ти започна да ругае. - Какво каза, че ще ти направи, Холи Грейс? - попита отново Дали.
- Не... не знам. Нищо.
Той запрати следваща кутия в стената. Били Ти нададе яростен вик, но беше твърде страхлив, за да възпре със сила младия и силен Дали.
- Спри веднага! - изпищя той. - Спри незабавно! - По лицето му беше избила пот, гласът му бе станал писклив от безпомощен гняв. - Спри, чуваш ли!
Дали искаше да забие юмруците си в увисналите му сланини, да удря Били Ти, докато го унищожи, но нещо вътре в него го спираше. Нещо в него знаеше, че най-добрият начин да помогне на Холи Грейс е, като узнае тайната, с която Били Ти я изнудваше.
Той взе друга кутия и я задържа върху дланта си.
- Имаме цялата нощ на разположение, Били, а ти притежаваш пълен склад, който мога да съсипя.
Дали отново хвърли кутията по стената. Тя се отвори и бутилките се счупиха, изпълвайки въздуха с остър мирис на алкохол.