Ксавие остави зеления молив обратно в купата и извади черен.
— Майка ти ми каза, че и ти си художничка.
— Има нещо такова — отвърна дистанцирано Ариа.
— Кои творци са ти оказали влияние?
Ариа прехапа устна, усещайки се в свои води.
— Харесвам сюрреалистите. Нали знаеш, Клее, Макс Ернст, Маргит, М. К. Ешер.
Ксавие направи гримаса.
— Ешер.
— Че какво не му е наред?
Той поклати глава.
— Всички от гимназията имаха постер на Ешер в спалните си, мислейки, че така изглеждат много потайни. Ау, птици, преливащи в риби. Ау, едната ръка рисува другата. Различни перспективи. Яко.
Ариа се наведе напред, развеселена.
— Какво, да не би да познаваш Ешер лично? Да не те е ритнал, когато си бил още малък? Да не ти е откраднал колелото?
— Той е починал в началото на седемдесетте — изсумтя Ксавие. — Не съм чак толкова стар.
— Аз пък си мислех друго — повдигна вежди Ариа.
Ксавие се ухили.
— Просто… Ешер е комерсиален.
Ариа поклати глава.
— Великолепен е! А и как може да си комерсиален, след като си вече мъртъв?
Ксавие я погледа мълчаливо известно време, след което устата му бавно се разтегна в усмивка.
— Добре тогава, госпожице Фенка на Ешер. Какво ще кажеш за едно състезание? — Той завъртя молива в ръцете си. — И двамата ще нарисуваме нещо от тази стая. Чиято рисунка е по-добра, значи той е прав за Ешер. И победителят получава последната бисквитка. — Той посочи с пръст към масата. — Забелязах, че я гледаш влюбено. Или не си я взела досега, защото си на диета?
Ариа изсумтя.
— Никога през живота си не съм била на диета.
— Така казват всички момичета. — Очите на Ксавие проблеснаха. — Но всичките лъжат.
— Сякаш знаеш всичко за момичетата! — извика Ариа и се засмя на закачката им. Чувстваше се като в любимия си филм, „Филаделфийска история“, където Катрин Хепбърн и Кари Грант непрекъснато се задяваха.
— Ще участвам в малкото ти състезание. — Ариа протегна ръка и взе червения молив. Винаги използваше момента, за да покаже уменията си. — Но нека приемем и лимит на времето. Да речем една минута.
— Съгласен съм. — Ксавие погледна към часовника във форма на домат, който висеше над бара. Дългата стрелка се намираше на дванайсет. — Старт.
Ариа огледа залата в търсене на нещо, което да скицира. Най-накрая се спря на един възрастен човек, който се беше прегърбил на бара, с керамична чаша пред себе си. Моливът й сръчно полетя по подложката, улавяйки неговото изморено, но умиротворено изражение. След като добави още няколко детайла, стрелката на часовника прескочи на следващото деление.
— Край! — извика тя.
Ксавие покри подложката си е ръка.
— Първо ти — каза той. Ариа бутна подложката си към него. Той кимна, впечатлен, и очите му започнаха да прескачат от рисунката към възрастния мъж. — Как успя да го направиш само за една минута?
— Години практика — отвърна Ариа. — Непрекъснато скицирах тайничко децата в училище. Това означава ли, че получавам бисквитката? — Тя побутна ръката на Ксавие, която все още покриваше подложката му. — Горкият господин Абстрактен Художник. Толкова ли е зле, че те е срам да я покажеш?
— Не… — Ксавие бавно отмести ръката си от подложката. На нея с меки линии и отсенки беше нарисувано красиво, тъмнокосо момиче. То имаше големи кръгли обеци, също като Ариа. И това не беше единствената, прилика.
— О! — преглътна тежко Ариа. Ксавие беше уловил дори мъничката бенка на бузата й и луничките по носа. Сякаш цялата вечер я беше изучавал в очакване на този момент.
От кухнята се донесе остра миризма на сос тахини и стомахът на Ариа се разбунтува. Погледната от една страна, рисунката на Ксавие беше много мила — приятелят на майка й се опитва да й се хареса. Но от друга… това не беше редно.
— Не ти ли харесва? — попита изненадано Ксавие.
Ариа отвори уста, за да отговори, но точно в този миг се чу звън от чантата й.
— Ъ-ъ-ъ… само секунда — промърмори тя. Извади триото от джобчето на чантата си и прочете:
Имате 2 нови есемеса.
После сви ръка над мъничкия дисплей, за да скрие отблясъците.
Ксавие продължаваше да я наблюдава внимателно, затова се опита да сдържи ахването си. Някой й беше изпратил снимка на тях двамата с Ксавие на изложбата в неделя. Бяха се навели един към друг, устните му почти докосваха ухото й. Втората снимка се отвори почти веднага, този път Ариа и Ксавие седяха на масата в „Зайко байко“. Ксавие покриваше рисунката си с ръка, а Ариа се беше навела над масата, като го сочеше закачливо, опитвайки се да го накара да я покаже. Фотоапаратът беше успял да улови за части от секундата момента, в който те сякаш щастливо докосваха ръцете си. Двете снимки обрисуваха доста убедителна картинка.